Държавите трябва да възобновят емитирането на анюитети

Неотдавнашното обещание на Федералния резерв на САЩ да запази ниските лихви в обозримото бъдеще, плюс почти нулевата доходност на облигациите и високата задлъжнялост на държавите - изострена от кризата с Covid-19 - е показателна комбинация. Правителствата трябва да отговорят на това чрез издаване на анюитети, както и чрез продажба на облигации, пише за Financial Times Лорънс Мъткин, бивш глобален ръководител за лихвените стратегии в BNP Paribas.

Конвенционалните облигации не отговарят на нуждите на всички инвеститори и заематели. В днешната среда на рекордно ниска доходност, когато мениджърите по дълга продават нови облигации близо до номинала, купувачите получават незначителни купони. 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК), например, имат купон от 0,625 на сто, докато 10-годишните книжа на Великобритания предлагат 0,375 на сто, а 10-годишния немски - нула процента. Това не е полезно за инвеститорите, търсещи доход.

Проблемът идва от това, че колкото повече спада доходността, толкова по-висока е настоящата стойност на бъдещите парични потоци. При 1% годишна дисконтова ставка, например, едно плащане в размер на 100 долара след 10 години днес струва 91 долара, докато при 5% на сто настоящата му стойност би била едва 61 долара. По този начин много ниската доходност намалява купонния елемент на дълга, оценен по номинал, което прави стандартната облигация практически същата като бъдещо еднократно плащане.

Отличен начин за решаване на този проблем е емитирането на анюитети, при които инвеститорите плащат еднократна сума за равномерен поток от бъдещи постъпления, а не за поредица от лихви, последвани от погасяване на главницата.

Например, при сегашната доходност до падежа от около 1,2%, настоящите 20-годишни облигации на САЩ с годишен купон от 1,125 на сто се търгуват за близо 99 цента за долар.

Анюитетът, плащащ 4,125 на сто за 28 години, има подобна цена и доходност до падеж, но по-високият му годишен доход е много по-привлекателен за инвеститорите.

Колкото по-ниска е доходността, толкова по-удобни стават анюитетите. 30-годишните немски ДЦК носят доходност от около 0,04 на сто, като на практика не плащат нищо до падежа. Но анюитет със същия матуритет, цена и доходност плаща 3,33 на сто годишно.

Откакто започна кризата с Covid-19 правителствата по целия свят успешно издават облигации с безпрецедентно темпо, като при това без да увеличават доходността. Търсенето от инвеститорите очевидно е силно, като отчасти се дължи на това, че централните банки възобновиха програмите си за закупуване на активи.