Не се борете с Фед, но и не разчитайте на него

С криза или без, правилата на играта за инвеститорите се промениха, пише за Financial Times Керън Уорд, пазарен стратег в JPMorgan Asset Management. 

Преди количественото облекчаване инвеститорите можеха да разчитат държавните облигации и акциите да работят заедно през цикъла, за да намалят волатилността на портфейла.

Централната банка би намалила лихвените проценти в трудни икономически времена, при мрачни перспективи за корпоративните печалби и когато цените на акциите са под натиск. С намаляването на лихвените проценти, повишаването на цените на държавните облигации би подкрепило портфейла, засегнат от спадащите акции.

Връзката работеше и в обратната посока. Тъй като ползите от по-ниските лихви стабилизираха икономиката и перспективите за корпоративните печалби се подобриха, централните банки можеха да нормализират своите лихвени проценти. За акциите перспективата за по-големи печалби компенсираше факта, че те се дисконтират с по-висок лихвен процент.

Накратко, обратната връзка между акциите и държавните облигации създаваше перфектна симбиотична връзка, помагайки на инвеститорите с балансиран портфейл да спят спокойно както през добри, така и през лоши времена.

Но с появата на количествените облекчения релността се промени. И мащабът на тази промяна става все по-очевиден по време на пандемията, както показва ангажимента на Федералния резерв през март и април да купува активи толкова дълбоко в рисковия спектър, колкото са облигациите с висока доходност.

Играта се промени, защото Фед не оперира при същите стимули както частните инвеститори. Колкото по-мрачна е икономическата перспектива, толкова повече той е готов да купува. По принцип ресурсите му са неограничени. Инвеститорът не може да се бори с Фед.

Причината малко фонд мениджъри да се оплакват е, че всичко се повиши - акциите, корпоративните и държавните облигации. От мащабната намеса на Фед през март насам, 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК) осигуриха положителна възвръщаемост от 1,7 на сто, докато корпоративните облигации от инвестиционен клас нараснаха с 16 на сто, а тези от неинвестиционен - с 21 процента. Междувременно индексът S&P 500 възстанови почти всичките си загуби за годината.

Инвеститорите може да не са толкова щастливи, когато централните банки се опитат да затворят паричните си кранове. Ако данните продължават да се оказват по-добри от очакваното, както се случи наскоро с доклада за работни места през юни, тогава централната банка би трябвало да е в отстъпление.