САЩ могат да извлекат много ползи от Студената война с Китай

Именно защото Студената война беше ожесточено идеологическо състезание за това кой тип система може най-добре да отговори на стремежите на човечеството, тя създаде императив за Америка да защити образа, който представя пред света. И точно защото съперничеството изискваше САЩ да се мобилизират за дълго, то накара страната да инвестира сериозно в себе си.

Вземете движението за граждански права. Големите пробиви срещу поддържаната от държавата сегрегация, политическото изключване и расовото насилие представляват някои от най-важните вътрешни постижения на Америка в следвоенната ера и те бяха тясно свързани със Студената война. Да, сегрегационистите и ФБР на Дж. Едгар Хувър използваха антикомунизма, за да нападат Мартин Лутър Кинг и други сторонници на гражданските свободи. Но като цяло Студената война беше фактор за равенство, защото реалността на расовите отношения в САЩ беше несъвместима с усилията на Америка да спечели сърцата и умовете в Третия свят.

„Подкрепата за свободния начин на живот на отчяните населения в опустошените от войни страни трябва да бъде спечелена“, заяви президентът Хари Труман през 1947 г. „Ние вече не можем да си позволим лукса на небрежна атака срещу предразсъдъците и дискриминацията.“

Радикалната дискриминация, потвърди Министерството на правосъдието при Дуайт Айзенхауер през 1954 г., „осигурява вятъра в платната на комунистическата пропаганда.” През 1957 г. държавният секретар Джон Фостър Дълес се изказва остро: Институционализираната дискриминация „руши външната ни политика“.

И от решението на Труман да се десегрегират въоръжените сили, през федералната намеса за премахване на училищната сегрегация през 50-те години на миналия век, до въвеждането на знакови закони за граждански права и гласуване през 60-те години, императивът за защита на американската система в чужбина беше движещата сила за подобряване на тази система у дома.

Или се запитайте защо САЩ има най-добрата система на висше образование в света. Студената война доведе до безпрецедентна мирновременна подкрепа за американските университети. Особено след шокиращото изстрелване от Съветския съюз на сателита Спутник през 1957 г., федералното правителство наля пари в това, което днес наричаме STEM дисциплини, които бяха от съществено значение за конкуренцията в ракетната ера.

По-малко известно, но също жизненоважно, федералното правителство спонсорира езиково обучение, програми за изучаване на различни области, социални науки и други дисциплини, които се считаха за необходими за упражняване на влияние на глобалната сцена. До 1961 г. 77 от 90 академични катедри в Университета на Уисконсин участваха в държавно финансирани програми. Харвардският университет, Станфордският университет, Масачусетският технологичен институт и други частни институции се превърнаха в едни от най-добрите в света. Студената война беше златна ера за американските университети, защото убеди лидерите на страната, че за да останат военна и икономическа суперсила САЩ трябва да бъдат интелектуална такава.