Бащите на американската нация са вярвали, че продължителното съперничество и конфликти в чужбина в крайна сметка ще влошат демокрацията в страната. Днес много от най-силните предупреждения срещу „нова Студена война“ с Китай имат подобно звучене, пише Хал Брандс за Bloomberg.
New York Times, Economist и специалисти като Фарид Закария предупреждадват за „нов червен страх“. Подразбира се, че геополитическите опасности могат отново да доведат до стесняване на политическото изразяване, трескаво търсене на вътрешни врагове и ерозиране на свободите, които американската външна политика трябва да защитава.
Този страх е основателен: Студената война показа, че великите демокрации не са имунизирани срещу това да си нанасят рани в името на сигурността. Но историята на тази борба ни дава и по-обнадеждаващ урок - че конкуренцията може да създаде благоприятен натиск за държавата да се превърне в по-добра версия на себе си.
Тезата, че стратегическото съперничество подкопава демокрацията, е дълбоко вкоренена в историята. По време на Пелопонеската война дългата борба срещу Спарта влошава политиката в сравнително либералната Атина. При основаването на американската република Александър Хамилтън предупреждава, че „състояние на постоянна опасност“ може да убеди гражданите да „рискуват да бъдат по-малко свободни“.
Войната и конкуренцията, според това схващане, водят до вътрешно нелиберални мерки. Страхът облагодетелства демагозите, които превръщат несигурността в политическо предимство.
Както показа Студената война, тази опасност не е въображаема. Червената стръв се превърна в предпочитана избирателна стратегия. Политическите опортюнисти цинично използваха антикомунизма като оръжие във вътрешните дебати относно трудовите права и други въпроси. Обвързването на всичко това представляваше Макартизмът, който разкри най-лошото от политиката на Студената война.
Това явление се въртеше около безразсъден политик, който се изстреля до известност, като отправяше скандални твърдения за нелоялност и подривна дейност. Но то хвана дикиш, защото се възползва от по-голямото обществено движение. Това движение реагира на действителните опасения от комунистическите шпиони и влияние, като разгръщаше наказателна кампания, която съсипа животи, потъпка граждански права и накара мнозина от американските съюзници да се чудят дали САЩ наистина вярват в ценностите, които претендират че защитават.
За щастие, това е само частична история за Америка от Студената война. Треската на Маккартизма се изчерпа към средата на 50-те години; институциите на страната се оказаха по-силни от предизвикателството, което им отправи това движение. Като цяло съперничеството между свръхсилите беше фактор в посока на конструктивна промяна.


Издирват 15-годишна тийнейджърка
Взривен е дрон край Албена
Белгийски медии: България предлага добро съотношение между цена и качество в туризма
12 души са загинали при 291 тежки катастрофи от началото на годината във Варненско
Путин призна проблемите на Русия с горивата и обмисля забрана за износ на дизел
Уолстрийт вече залага на поевтиняване на еврото
Нито Иран, нито САЩ искат Ормуз да остане затворен
Може ли петролът да падне на $40
Кои индустрии в ЕС са в риск от китайския внос
Тревога: Спадът при Toyota се засилва
AdBlue в резервоара прати нов дизелов пикап за скрап
Автомобилите на Renault след 2022 година получиха изкуствен интелект
Голямата грешка, която правят много шофьори в трафика
Защо съвременните коли имат втора тръба на ауспуха
Губим децата си по пътищата: Осъдени няма, властта обръща гръб
Пешеходец с 3,19 промила алкохол пострада при катастрофа в Ловешко
Отново драма с мазута по Южното Черноморие ВИДЕО
Наполовина по-ниска такса за подземния паркинг "Джеймс Баучер"
Домусчиев: КРИБ има шест условия за подкрепа на бюджета
преди 5 години Много "исторически" анализ. Днешният свят няма много общо с миналия, а бъдещия- още по-малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Преводите на пропити с патриотизъм американски статии започват да омръзват. Няма ли български историци и анализатори? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години След Втората Световна всички държави по света са разбити освен САЩ, които гледат отдалеч през повечето време. След това водят студена война с един западнал СССР. Днес имаме ЕС, който е мега икономика с огромно население. Имаме Русия и Великоритания които ще играят двойни игрички със всички. Китай няма нищо общо с комунисическия СССР, а е технологична и индустриална държава с огромно население. Единствения шанс на САЩ да се задържат на високо е популизма и те вече изиграха тази ръка, която обаче нямаше желания ефект. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Отдавна се знае, че всяко идиотско деяние, намира своето философско ...оправдание! отговор Сигнализирай за неуместен коментар