САЩ могат да извлекат много ползи от Студената война с Китай

Бащите на американската нация са вярвали, че продължителното съперничество и конфликти в чужбина в крайна сметка ще влошат демокрацията в страната. Днес много от най-силните предупреждения срещу „нова Студена война“ с Китай имат подобно звучене, пише Хал Брандс за Bloomberg. 

Този страх е основателен: Студената война показа, че великите демокрации не са имунизирани срещу това да си нанасят рани в името на сигурността. Но историята на тази борба ни дава и по-обнадеждаващ урок - че конкуренцията може да създаде благоприятен натиск за държавата да се превърне в по-добра версия на себе си.

Тезата, че стратегическото съперничество подкопава демокрацията, е дълбоко вкоренена в историята. По време на Пелопонеската война дългата борба срещу Спарта влошава политиката в сравнително либералната Атина. При основаването на американската република Александър Хамилтън предупреждава, че „състояние на постоянна опасност“ може да убеди гражданите да „рискуват да бъдат по-малко свободни“.

Войната и конкуренцията, според това схващане, водят до вътрешно нелиберални мерки. Страхът облагодетелства демагозите, които превръщат несигурността в политическо предимство.

Както показа Студената война, тази опасност не е въображаема. Червената стръв се превърна в предпочитана избирателна стратегия. Политическите опортюнисти цинично използваха антикомунизма като оръжие във вътрешните дебати относно трудовите права и други въпроси. Обвързването на всичко това представляваше Макартизмът, който разкри най-лошото от политиката на Студената война.

Това явление се въртеше около безразсъден политик, който се изстреля до известност, като отправяше скандални твърдения за нелоялност и подривна дейност. Но то хвана дикиш, защото се възползва от по-голямото обществено движение. Това движение реагира на действителните опасения от комунистическите шпиони и влияние, като разгръщаше наказателна кампания, която съсипа животи, потъпка граждански права и накара мнозина от американските съюзници да се чудят дали САЩ наистина вярват в ценностите, които претендират че защитават.

За щастие, това е само частична история за Америка от Студената война. Треската на Маккартизма се изчерпа към средата на 50-те години; институциите на страната се оказаха по-силни от предизвикателството, което им отправи това движение. Като цяло съперничеството между свръхсилите беше фактор в посока на конструктивна промяна.