Бащите на американската нация са вярвали, че продължителното съперничество и конфликти в чужбина в крайна сметка ще влошат демокрацията в страната. Днес много от най-силните предупреждения срещу „нова Студена война“ с Китай имат подобно звучене, пише Хал Брандс за Bloomberg.
New York Times, Economist и специалисти като Фарид Закария предупреждадват за „нов червен страх“. Подразбира се, че геополитическите опасности могат отново да доведат до стесняване на политическото изразяване, трескаво търсене на вътрешни врагове и ерозиране на свободите, които американската външна политика трябва да защитава.
Този страх е основателен: Студената война показа, че великите демокрации не са имунизирани срещу това да си нанасят рани в името на сигурността. Но историята на тази борба ни дава и по-обнадеждаващ урок - че конкуренцията може да създаде благоприятен натиск за държавата да се превърне в по-добра версия на себе си.
Тезата, че стратегическото съперничество подкопава демокрацията, е дълбоко вкоренена в историята. По време на Пелопонеската война дългата борба срещу Спарта влошава политиката в сравнително либералната Атина. При основаването на американската република Александър Хамилтън предупреждава, че „състояние на постоянна опасност“ може да убеди гражданите да „рискуват да бъдат по-малко свободни“.
Войната и конкуренцията, според това схващане, водят до вътрешно нелиберални мерки. Страхът облагодетелства демагозите, които превръщат несигурността в политическо предимство.
Както показа Студената война, тази опасност не е въображаема. Червената стръв се превърна в предпочитана избирателна стратегия. Политическите опортюнисти цинично използваха антикомунизма като оръжие във вътрешните дебати относно трудовите права и други въпроси. Обвързването на всичко това представляваше Макартизмът, който разкри най-лошото от политиката на Студената война.
Това явление се въртеше около безразсъден политик, който се изстреля до известност, като отправяше скандални твърдения за нелоялност и подривна дейност. Но то хвана дикиш, защото се възползва от по-голямото обществено движение. Това движение реагира на действителните опасения от комунистическите шпиони и влияние, като разгръщаше наказателна кампания, която съсипа животи, потъпка граждански права и накара мнозина от американските съюзници да се чудят дали САЩ наистина вярват в ценностите, които претендират че защитават.
За щастие, това е само частична история за Америка от Студената война. Треската на Маккартизма се изчерпа към средата на 50-те години; институциите на страната се оказаха по-силни от предизвикателството, което им отправи това движение. Като цяло съперничеството между свръхсилите беше фактор в посока на конструктивна промяна.


Честваме паметта на свети пророк Варух и на преподобния Харитон Изповедник
Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Skoda оставя малките електромобили на VW и Cupra, но запазва Fabia с ДВГ
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Утре изтича срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина
Мания: Силвестър Сталоун развил булимия по време на снимките на филмите „Роки“
Над Източна България облачността ще се увеличи, ще вали дъжд
Персонализирано ценообразуване: Защо плащаме различни цени за едно и също нещо?
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
преди 6 години Много "исторически" анализ. Днешният свят няма много общо с миналия, а бъдещия- още по-малко. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Преводите на пропити с патриотизъм американски статии започват да омръзват. Няма ли български историци и анализатори? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години След Втората Световна всички държави по света са разбити освен САЩ, които гледат отдалеч през повечето време. След това водят студена война с един западнал СССР. Днес имаме ЕС, който е мега икономика с огромно население. Имаме Русия и Великоритания които ще играят двойни игрички със всички. Китай няма нищо общо с комунисическия СССР, а е технологична и индустриална държава с огромно население. Единствения шанс на САЩ да се задържат на високо е популизма и те вече изиграха тази ръка, която обаче нямаше желания ефект. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Отдавна се знае, че всяко идиотско деяние, намира своето философско ...оправдание! отговор Сигнализирай за неуместен коментар