Не трябва да се правят трагедии от историческия срив на британския БВП

Сривът в британския брутен вътрешен продукт през второто тримесечие е за учебниците по история. Икономиката се сви с една пета поради блокажите с цел ограничаване на пандемията от коронавирус. Този колапс надминава многократно предишния рекорд след 1955 г. - спад от 2,7% през 1974 г., когато вследствие на петролната криза употребата на електроенергия за търговски нужди беше ограничена до три дни в седмицата. Освен това понижението на БВП във Великобритания през трите месеца до юни тази година е най-голямото в Европа, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Отчасти това отразява тайминга на пандемията. Обединеното кралство влезе в официална икономическа блокада на 23 март, седмица или повече по-късно от повечето западноевропейски страни и започна постепенното си отваряне едва през юни, няколко седмици след тях. Това доведе до по-силен спад на БВП, който беше по-концентриран през второто тримесечие. Британското стопанство, доминирано от услугите, пострада повече, след като хората трябваше да си останат вкъщи. Индустриалното производство отскочи от дъното по-бързо от широката икономика.

По време на икономическите блокади в пика на пандемията се увеличиха както жертвите, така и икономическите щети. Икономиките на държави като Южна Корея, Германия и Дания, които успяха сравнително бързо да овладеят вируса, се справиха далеч по-добре от другите. Като цяло през първото полугодие само Испания се представи по-лошо от Великобритания.

В крайна сметка тези тримесечни данни за растежа са по-малко важни за дългосрочния просперитет от това, което предстои. Спирането на икономиката неизбежно води до срив в БВП. Материалното благополучие на британците обаче ще зависи повече от силата и скоростта на възстановяването, отколкото от точния размер на спада през второто тримесечие. В този смисъл цифрите са по-обнадеждаващи. Пазарите реагираха положително, тъй като само през юни се отчита растеж от 8,7%, след като ограниченията бяха облекчени. Окуражаващи са и по-скорошните данни, като например за резервациите в ресторантите.

Това сочи, че схемите в подкрепа на заетостта са запазили много жизнеспособни трудови правоотношения, както и са защитили доходите на тези, които не могат да работят. Финансовият министър Риши Сунак претегля дали да преразгледа есенния си бюджет, ако Великобритания бъде връхлетяна от голяма втора вълна на вируса. Той не трябва го прави независимо от здравната ситуация. Въпреки че икономическите данни и бъдещата посока на вируса са несигурни, правителството може да вдъхне жизненоважна увереност на бизнеса, че той може да разчита на неговата подкрепа.

Така или иначе много от най-важните отрасли в страната няма да излязат от кризата известно време. Чуждестранните студенти ще странят от Великобритания. Голяма част от изкуствата, особено театърът на живо, остават затворени. Работниците не са се върнали масово в офисите, което има тежки последици за кафенетата и жп градския транспорт. Коронавирусът ще прекрои икономиката и съпътстващата процеса безработица не може да бъде избягвана безкрайно.

Сектори като производството на самолети и автомобили не се сринаха толкова рязко, колкото някои други. Продукцията на транспортното оборудване е намаляла с 38,2 на сто, в сравнение с 86,7 на сто при услугите за хранене и настаняване. Но глобалното забавяне и голямата несигурност у потребителите предполагат, че производството вероятно няма да се възстанови бързо. Със или без търговска сделка с ЕС, краят на преходния период за Обединеното кралство след Brexit ще бъде още една спирачка за възстановяването.

Коронавирусът написа нова глава в икономическата история на Великобритания, но тя в никакъв случай не е затворена. Макар данните за второто тримесечие да са драматични, месеците, които предстоят, ще определят как историята в крайна сметка ще се развие.