Интересите на акционерите и социалното благо не могат винаги да са в унисон

Като се има предвид, че това е така, много защитници на ESG възприемат различна позиция. Те твърдят, че въпросът не е в промяната на корпоративните стимули, а в инвестирането в компании, които ще процъфтяват финансово именно защото приемат ESG сериозно.

Може би в далечно и идеално бъдеще това ще бъде постигнато. Но дори и най-добрите корпоративни лидери не могат да отправят взор в безкрая. Те правят избор с оглед на това, което могат да предвидят с известна увереност. В този хоризонт е очевидно, че интересите на акционерите и заинтересованите страни могат да си противоречат. Ако не беше така, щеше да има много по-малко съкратени работници и сондажи на петролни кладенци. Ако капитализмът на заинтересованите страни изобщо означава нещо, то е, че корпоративните лидери понякога трябва да правят избор, който да е от полза на заинтересованите страни за сметка на акционерите.

Манифестите на финансовите авторитети игнорират подобни избори и не казват нищо за това как те биха могли да бъдат управлявани. Те просто повтарят израза на BlackRock, че социалната цел „е двигателят на дългосрочната рентабилност“.

Ако корпоративните лидери мълчат, това е защото те знаят какво ще решат, когато възникнат подобни конфликти. На тях им се плаща в акции, а ако паричните стимули не са достатъчни, има законови. Повечето американски компании са регистрирани в щати, където законът изисква те да поставят акционерите на първо място. Обещанията за добродетелност не променят това. Както изтъкват Анееш Рагунандан и Шиварам Раджгопал от Columbia Business School, фирмите, подписали писмото на Кръглата бизнес маса, имат по-лоши ESG показатели от средните за отрасъла.

Следователно тогава отговорът не е ли в промяна отгоре-надолу в схемите за заплащане на изпълнителните директори, а и в корпоративното право? Не. Пренаписването на вътрешните правила на корпоративния капитализъм би изложило на риск система, която ни служи добре в сферата си на действие: създаване на богатство. В същото време искаме ли възможността и отговорността за решаването на най-належащите ни проблеми, от неравенството до изменението на климата, да бъдат оставени в ръцете на корпорациите, които ще продължат да се управляват и притежават от най-богатите? Отново не.

Акционерният капитализъм е отличен начин да управляваме корпоративната ни икономика и трябва да се придържаме към него. Имаме и много добър, макар и понастоящем пренебрегван, набор от инструменти, за да гарантираме, че всички берат плодовете на икономическия прогрес. Това са демократичните действия и върховенството на закона, които ни позволяват, например, да определяме минимални заплати, да облагаме въглеродните емисии и да променяме законите за финансиране на кампаниите. Нека използваме правилните инструменти за правилните цели.