Рекапитализацията е единственото спасение за европейските компании

С прекъсването на отношенията между работодател и служители се губят натрупаните в компанията специфични знания. Машините и умения атрофират, докато чакат да намерят нова употреба. Освен това, финансово най-слабите компании не винаги са най-малко продуктивните. Във Франция проучванията установяват, че изненадващо голям дял от фирмите с проблеми, свързани с платежоспособността заради пандемията, са водещи в своите отрасли по производителност. Както наскоро остроумно отбеляза икономистът Марсел Фратцшер: най-голямата зомби компания, която някога е съществувала, е Amazon.

Всичко това сочи към неотложна нужда от рекапитализация на голяма част от корпоративна Европа, за да се намали прекомерният дълг, без да се убиват иначе жизнеспособни дейности. Рекапитализацията е особено спешна за малките и средните компании, които в Европа имат по-малък достъп до пазарите на акции в сравнение със САЩ.

Въпросът е как правителствата могат да осъществят рекапитализацията. От една страна, заздравяването на корпоративните баланси чрез директни грантове би била изключително скъпа и потенциално лошо насочена: някои от тези, които са на ръба на несъстоятелността, вече бяха болни преди Covid-19. От друга страна, фалитът може да доведе до ликвидация, а не до преструктуриране на иначе продуктивни бизнеси.

Решението е да се инжектира нов акционерен капитал, било то чрез подкрепа от данъкоплатците в замяна на дялове в собствеността, или от кредитори чрез ускорени процедури по несъстоятелност, които преструктурират компаниите без да ги ликвидират. Субсидиите могат да ограничат разводняването на капитала в малките и фамилните фирми, ако това е търсеният ефект. През пролетта подобни планове бяха обсъждани, но оттогава правителствата загубиха интерес. През юли европейските лидери отхвърлиха предложение за точно такъв фонд за „подпомагане на платежоспособността“, за да се постигне иначе пробивното споразумение за съвместно финансиране на пакета за възстановяване.

Така, свършването на работата легна на националните правителства. Брюксел облекчи правилата си за държавната помощ, но въпреки това липсата на паневропейски подход за рекапитализация е пропусната възможност. Прекаленото разчитане на банкови кредити подкопава динамиката на по-малкия европейски бизнес и при най-доброто развитие. Акционерното финансиране, което би трябвало да подпомага поемането на рискове от предприемачите, е твърде плитко. Кризисната рекапитализация можеше да даде тласък на амбицията на ЕС за общ капиталов пазар, като публичните схеми или преструктурираните частни кредитори изведат за първи път много европейски компании на фондовите пазари.

Твърди се, че кризата винаги е и възможност. Ако ЕС се издъни с поправянето на корпоративните баланси, той рискува да обърка и двете.