Рекапитализацията е единственото спасение за европейските компании

Все още не знаем дали зачестяването на случаите на коронавирус в Европа ще тласне икономиките към нов спад или ще бъде управляемо без големи сътресения. Правителствата може отново да се почувстват принудени да наложат блокиране. Дори и да не стане така, подновените страхове могат да прекъснат връщането към нормалността. Като алтернатива, броят на хоспитализациите може да остане достатъчно нисък, за да се възобновят повечето дейности, пише Мартин Сандбю за Financial Times. 

Това, което знаем, но не адресираме достатъчно спешно, е сериозната вреда, която вече е нанесена на корпоративната икономика в Европа. Счетоводните баланси на много компании бяха засегнати толкова силно, че поставят под съмнение способността им да се втърнат към обичайна дейност, камо ли да допринесат за възобновяването на растежа. Дори при нереалистично оптимистичния сценарий - вирусът да затихне и икономическата активност да отскочи - ще останат сериозни проблеми.

Добре дошли в зомби икономиката. Най-резкият икономически спад от поколения насам принуди много европейски компании да изчерпят паричните си резерви и да увеличат дълга до точката, в която тяхната платежоспособност е поставена под съмнение. През май Европейската комисия изчисли, че при относително оптимистичен сценарий корпоративна Европа ще загуби 720 млрд. евро до края на годината. Една четвърт от всички европейски компании с над 20 служители ще изчерпят оборотния си капитал и кеша дотогава въпреки получаването на субсидии за заплати. Всъщност икономиката е напът да се представи малко по-зле от тези изчисления.

Макар че ситуацията със сигурност щеше да е по тежка, ако правителствата не бяха субсидирали разходите на компаниите и не им бяха осигурили евтин и достъпен кредит, временно покритата със заем загуба си е загуба, а ерозията на корпоративния капитал - опасност за икономиката.

Голям брой недостатъчно капитализирани компании би засегнал икономическото представяне на Европа по два начина.

Първо, те не инвестират. Симулациите на Европейската инвестиционна банка показват, че корпоративните инвестиции могат да спаднат с над 50%, за да се задоволят нуждите на компаниите от кеш. През следващите години бизнесите, чиито приходи едва покриват обслужването на дълга - дори при настоящите рекордно ниски разходи по заемите - не могат да изнесат на плещите си големите инвестиционни ангажименти, от които Европа се нуждае.

Второ, много бизнеси, чиито приходи до голяма степен отиват за обслужване на дълга, в най-добрия случай могат да се надяват да забавят неизбежната си несъстоятелност. Това, което се случва с такива компании, е спорно по отношение на широката икономика. Ако те се поддържат живи твърде дълго, ще бъде препятствано движението на работниците и капитала към по-продуктивни дейности - процесът, известен като „съзидателно разрушение“. Но вълна от фалити би могла да доведе до разрушение без съзидание.