Как да избегнем корпоративен зомби апокалипсис?

JC Penney е затънала от години в постоянен упадък, като промените в търговията на дребно и тежестта на собствения й баланс затрудняват положението.

Универсалните магазини са реликви от миналото. Моловете, където се намират повечето търговски вериги в САЩ, също избледняват. JC Penney имаше 1100 магазина преди десетилетие, а сега са 850. Акциите й наскоро паднаха под долар за брой. От няколко години оперативната печалба не покрива лихвите върху нейните 5,3 млрд. долара лизинги и дълг.

И все пак JC Penney продължава да крета. Икономистите и окултистите имат дума за неща, които се влачат по земята без ясната представа, че вече не са живи: зомбита. След десетилетие, в което централните банки вливат ликвидност в глобалната икономика, има много повече от тях и те може би започват да тежат на корпоративния свят, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

На конкурентен пазар, посочват някои икономисти, зомбитата ще са в покой в ​​гробовете си. Вместо това те бродят навън, реанимирани от евтините пари. Те потискат цените, докато изтласкват продуктивните инвестиции и новите участници. Без JC Penney на теория би имало повече място за нови търговци на дребно с нови идеи или пък ултра ефективната платформа на Amazon би продавала още повече за все по-малко.

Според изследване на Банката за международни разплащания (БМР) в целия развит свят делът на публичните компании, които не могат да покрият разходите си за лихви от оперативната печалба, както и със слаби перспективи за растеж, се е удвоил от 3 на 6 на сто за периода от 2007 до 2016 г. Други проучвания установяват подобна тенденция, особено в Европа, и стигат до извода, че зомби компаниите се свързват с по-ниски инвестиции, производителност и инфлация - обратното на това, към което се стремят централните банкери.

През 2018 г., вече в тежко положение, Penney успя да емитира дълг от 400 млн. долара с купон под 9 на сто. Трудно е да си представим, че това вливане щеше да е възможно, ако политиката на Федералния резерв на САЩ не беше направила инвеститорите отчаяни за доходност. Въпросът не е, че JC Penney може да избягва фалита до безкрай. Това може да не се случи или пък компанията може да осъществи обрат. Но Фед удължи процеса, което важи за хиляди други компании.

Райън Банерджи и Борис Хофман от БМР посочват компромиса, който направиха централните банки: те увеличиха търсенето чрез политиката на лесни пари, но с цената на неправилно разпределение на ресурсите. Вирал Ачаря от Нюйоркския университет казва, че „е трудно е да не приемем мисълта... че Европа върви по пътя на Япония“, където ниските лихви и отказът на банките да отписват лошите дългове ерозираха растежа за десетилетия.

Рисковете от монетарното приспособяване обикновено се определят от гледна точка на балоните при активите, но зомбитата - тъмната обратна страна на балоните - може да са също толкова важни. Точно както ниската доходност на безрисковите активи води до трескаво наддаване за спекулативни вложения, от WeWork до Tesla, така и изобилната ликвидност позволява на слабите компании да отложат трудните избори в мъглявото бъдеще.