Как да избегнем корпоративен зомби апокалипсис?

Ако ставките скочат, балоните и зомбитата ще се превърнат от отрицателен, но управляем страничен ефект на политиката, в належаща заплаха за стабилността. Балоните ще се спукат точно когато ордите от зомбита се принудят да предприемат хаотични реорганизации и ликвидации.

Лихвите може да останат ниски и стабилни за неопределено време. Такъв изглежда е настоящият консенсус на пазара. Само че по-високите ставки са непредвидена ситуация, за която трябва да сме готови, не на последно място заради най-ценния капитал, който зомби компаниите притежават: техният персонал. Penney има 95 000 служители. Те са живи.

Регулаторите могат да помогнат, като изискат от банките да отписват заеми на компании без реалистичен път към рентабилността. Това обаче може да не е достатъчно. Фирмите, които преминават през процедура по фалит (глава 11 в САЩ или администрация във Великобритания), не е нужно да изчезват, стига цената на продукта им да е по-висока от стойността на производството му и бизнесът да струва повече работещ, отколкото продаден на части. Много предприятия на ръба продължават да работят след реорганизация, често с помощта на още повече евтино финансиране. Sears например, конкурентът на JC Penney, след години сред неумрелите, обяви фалит през 2018 г. Много от магазините й остават отворени.

Елиминирането на данъчното предимство на дълга над собствения капитал и изискването за стабилна застраховка при безработица и програми за преквалификация ще намалят риска и ще ограничат щетите. И двете ще изискват политическо преконфигуриране.

Междувременно ще зависи от инвеститорите да защитят своите компании от зомби вируса. Инвеститорите активисти дават пример. Германският конгломерат Thyssenkrupp, макар и не пълно зомби, върви в тази посока. Оперативният му паричен поток едва покри обслужването на дълга миналата година. Активистите Севиан и Елиът се намесиха с настояването най-печелившата дивизия на компанията да бъде отделена. Те може да загубят, но въпросът е, че оказват натиск, когато лихвите не го правят.

По подобен начин британската компания Punch Taverns, зомбирана от дългово финансирана кампания за поглъщания, бе атакувана от хедж фондове. Тя се раздроби, като се съгласи да продаде голяма част от пъбовете си на Heineken.

Прекалено ли е да се надяваме, че повече инвеститори, в дните на пасивното инвестиране и контролираните от мениджмънта бордове на директори, ще изискват от ръководителите да направят труден избор, вместо да зомбират компаниите си? Ако е така, сме в затруднение. Най-плашещият страничен ефект от политиката на централните банки може да не са зомби компаниите, а по-скоро зомби инвеститорите.