Енрико Лета: Европа се нуждае от рестарт на миграционната политика

Излизане отвъд правилата на Дъблин и справяне с миграцията по различен начин: Накрая, след години грешки и късогледство Европа изглежда отваря нова глава. Изявленията, които Урсула фон дер Лайен направи в нейното приветствие на ЕС, разкриват нови възможности за действие. В Европейския парламент президентът на ЕК пое тържествен ангажимент да „преодолее правилата от Дъблин“. Думи, които се тълкуват като повратна точка в цяла Европа.

Сега би било трудно да върне часовника назад. Това би означавало края на Съюза на ценностите, в който всички ние се разпознаваме. Миграционната политика обаче е толкова сложен и деликатен въпрос, че спешно се нуждае от незабавна пътна карта с четири ключови точки, пише в свой коментар за Handelsblatt Енрико Лета, бивш премиер на Италия и сегашен президент на Института “Жак Делор”. 

Първо, обхватът: не всичко, което стимулира дебата, може да бъде включено в плана на ЕК за миграционната политика. Спасяването в морето например не е част от темата. Фон дер Лайен е права, когато казва, че спасяването на човешки живот в морето не е опция. По-скоро това е задължение съгласно международното право, но преди всичко задължение на фона на европейската история и европейските ценности. Не се допускат решения или нюанси за всеки отделен случай.

Втора точка: управление. През последните години практиката на единодушие и вето се избира твърде често. Това е грешка, която не бива да се повтаря: ЕС се нуждае от навременни решения на мнозинството. Нуждаем се от централен орган - Европейската комисия, който да ръководи процеса и неговото прилагане. Трябва да сложим край на хоризонталните отношения между правителствата, които винаги отварят пътя към непоносими разпоредби относно разпределението на приема: кораб по кораб, спасителна лодка по спасителна лодка. Това поведение се повтаря многократно през последните години и затруднява справянето с някакви извънредни ситуации.

Трета точка: географията на бежанските потоци. Като се има предвид техният произход и местоназначение, съществува фундаментална асиметрия в ефектите, които миграционните явления имат върху различните европейски държави: някои - преди всичко Германия, Италия и Гърция като страни с основно място на влизане в ЕС или крайно местоназначение, са много по-засегнати от други. Този аспект не трябва да се подценява.

Защо да се откажем от Дъблинското споразумение

Тук се крие централният проблем: Дъблинският регламент не коригира дисбаланса, а го изостря, по-специално чрез прехвърляне на цялата тежест за приемането и молбите за убежище в страната на първо влизане. Премахването на Дъблинското споразумение, но преди всичко на това правило, е съществено условие.

Четвърто, разграничението между икономически мигранти и търсещи убежище. Това е сложен и разделящ въпрос. Има начин обаче да се справим с него, убеден е Лета. Двуетапен подход: Първият етап е ясната диверсификация на двата профила с изрично посочване на страните на произход и условията за получаване на статут на бежанец. Втората е да се активират легални канали за икономическа миграция, които са регулирани и работят добре.

Двата аспекта се допълват, единият не работи без другия. Днес всички входящи мигранти са склонни да се определят като търсещи убежище, но след отказ остават на европейска територия или като нелегални имигранти, или като толерирани имигранти.

Няма съмнение, че темата е много по-сложна и че на масата са поставени много трудни въпроси. Но първото нещо е да постигнем напредък в тези четири посоки и да запомним най-важния урок от тези години: европейската идентичност до голяма степен се основава на нейните ценности, които не подлежат на договаряне. Започвайки със защитата на човешкия живот, заключава Лета.