Не трябва да позволяваме на Covid-19 да върне хората в ямата на бедността

Да си беден е като да опитваш да се изкатериш от яма, докато семейството ти е вързано за теб с въже. На дъното на ямата - под международната линия на бедността от 1,90 долара на човек на ден - водата е мръсна, има много малко храна и почти никакви медицински грижи, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

От около 1990 г. все повече семейства придобиват предпазна мрежа. Това може да са банкови спестявания, брат или сестра в Ню Делхи или Ню Йорк, изпращащи пари вкъщи, или държавна клиника, предоставяща безплатни основни здравни грижи. Тези семейства пресичаха червената линия, която разделя беззащитните от защитените.

Тогава дойде безпрецедентният шок през тази година. Тъй като Covid-19 е глобално сътресение, той често разрушава всички предпазни мрежи на едно семейство наведнъж. В световен мащаб болестта ще тласне 71 милиона в „крайна бедност“, с доход под 1,90 долара на ден, прогнозират икономистите от Световната банка. Това ще бъде първото годишно увеличение на глобалната бедност от 90-те години насам. Въпросът сега е как да рестартираме дългото изкачване към защитения статут.

В бедните страни Covid-19 е по-скоро икономически, отколкото здравен шок. Смъртните случаи от болестта в тези страни несъмнено сa занижени, но експертите са съгласни, че смъртността там е далеч под тази в западните страни. Никой не знае точно защо, освен очевидните факти, че по-бедните страни обикновено имат по-младо население и повече живот на открито. Може да е понеже в тези страни най-уязвимите на болестта - възрастни с придружаващи заболявания - са умрели много преди Covid-19 да се появи.

Каквито и да са причините, едно дете в Кения вероятно не познава никой починал от вируса. Независимо от това, блокадите и натискът върху и без това претоварената здравна система може да са принудили това дете да напусне училище, да се откаже от ваксинации и да пропуска хранения, трайно увреждайки шансовете си за живот.

Най-старата предпазна мрежа е семейството и последните десетилетия на миграция я укрепиха. Митовете сред местните, че бедните хора отиват в богатите им страни, за да карат на социални помощи подценяват семейните задължения. Мигрантите трябва да изпращат пари вкъщи за пенсията на мама, училищните такси на малкия брат и сергията на леля.

Паричните преводи към държави с ниски и средни доходи достигнаха рекордните 554 млрд. долара през 2019 г., двойно спрямо 2007 г. и повече от годишните преки чуждестранни инвестиции в глобален план, отчита Световната банка. Очаква се тази сума да спадне с 20% тази година.