Не трябва да позволяваме на Covid-19 да върне хората в ямата на бедността

По-нова предпазна мрежа е държавното здравеопазване. Повечето британци придобиха своя защитен статут с основаването на Националната здравна служба през 1948 г. Много азиатци реализираха този преход едва през този век. През 2003 г. в Китай само 22% от населението бе здравно осигурено. Тази година страната възнамерява да достигне пълно покритие. Това би трябвало да намали честотата на медицинските кризи, обедняващи семействата.

Толкова прости мерки като ваксинирането на децата и въвеждането на контролни прегледи за бременните жени могат да спасят семейства. Дори в нефункциониращото Зимбабве евтините лекарства за лечение на СПИН, финансирани предимно от чуждестранни донори, повишиха средната продължителност на живота със 17 години от 2004 г. насам.

Най-новата глобална предпазна мрежа е частна. Животът на милиардите хора с дневен доход между 2 и 10 долара бе променен от смартфона. Благодарение до голяма степен на онлайн банкирането броят на африканците със сметки се повиши от 170 милиона през 2012 г. до близо 300 милиона към 2017 г., докладва McKinsey. Очаква се цифрата да достигне 450 милиона - половината от населението на Африка - до 2022 г. Това е потенциално трансформиращо: способността на семейния бизнес да преживее шок може да зависи от спестяванията на собственика.

Преди Covid-19 да удари, все повече хора по света спестяваха по няколко цента на ден, за да плащат премии от няколко долара на месец, за да застраховат телефона си, трактора си или здравето си. Всъщност те си гарантираха, че няма да попаднат в ямата.

Коронавирусът ще сложи край на опитите на много семейства да излязат от нея. След като едно семейство изпадне в крайна бедност, то може никога повече да не се възстанови, защото често се налага да продава активи, като например добитък, или да спира децата от училище. Как да помогнем на хората да преживеят този екзистенциален момент?

Вместо да създава скъпи ад хок програми за помощ, най-новото мислене в икономиката на развитието е (чрез цитиране заглавието на класическа книга): Просто дайте пари на бедните. Те знаят собствените си нужди по-добре, отколкото служителите, оказващи хуманитарна помощ. За разлика от глобалната финансова криза през 2008 г., държавите и неправителствените организации вече могат да захранват директно банковите сметки на бедните, намалявайки риска от непълно покритие. Нека не позволим на Covid-19 да върне хората в ямата на бедността за още едно поколение.