„Тръмпономиката“ няма да надживее своя създател

Доналд Тръмп загуби надпреварата за преизбирането си и когато напусне Белия дом повечето от неговите „тръмпови“ елементи от подхода му към икономическата политика ще си заминат с него.

За мнозина републиканци изборите от 2020 г. са потвърждение на икономическата политика от последните четири години. Републиканската партия печели още места в Камарата на представителите, най-вероятно ще запази контрола върху Сената. Тръмп увеличава подкрепата си сред афроамериканското население и испаноговорящите гласоподаватели. Той също така успя да спечели щати като Тексас и Охайо, които социологическите поручвания преди вота определяха като оспорвани. За сегашния президент са гласували 8 млн. повече избиратели, отколкото през 2016 г., показват последните данни от преброяването. (За следващия президент джо Байдън са гласували с 10 млн. повече хора, отколкото за Хилари Клинтън преди четири години)

Посланието за някои републиканци ще е просто: ако не беше коронавирусната пандемия, силната американска икономика щеше да даде на Тръмп втори мандат, пише икономистът Майкър Р. Стрейн в материал за Bloomberg.

Но основните законодателни постижения на президента – намаляването на данъците за корпорациите и домакинствата от 2017 г. – беше като по републикански учебник и няма нищо общо с консервативния популизъм на президента или неговия икономически национализъм. Същото важи и за усилията на Тръмп да ограничи икономическите регулации.

Обратно, враждебността на Тръмп към имиграцията бе отчетливо популистка и по всяка вероятност ще се задържи при републиканците, нанасяйки потенциална вреда на икономиката. Нека оставим настрана нелегалната имиграция, която от дълго време е сред темите на републиканците. Администрацията на Тръмп искаше да удари и законната имиграция.

През следващите няколко години може да видим вътрешна битка в Републиканската партия по въпроса за имиграцията, но републиканците, които подкрепят имиграцията по-скоро ще искат да я избегнат. От своя страна републиканците, които подкрепят растежа, трябва да повдигнат въпроса от нуждата на САЩ от имигранти.

САЩ са изправени пред демографски проблеми и растежът на икономиката ще изисква повече, не по-малко, имиграция. Имигрантите по-често започват свой бизнес за сметка на родените в страната американци, а тези нови начинания стимулират иновациите и създават работни места. Ако в бъдеще зелени карти се дават на имигранти с повече способности, то ползите за икономиката ще бъдат още по-големи.

Освен враждебността към имигрантите други запомнящи се „тръмпови“ аспекти на икономическата политика няма да се задържат сред мейнстрийм републиканците.

Под натиска на бизнеса по всяка вероятност центърът на тежестта в партията ще успее да възстанови подкрепата за свободната търговия и глобализацията отпреди ерата на Тръмп. Мнозина в партията ще продължат да настояват за изтегляне на бизнеси от Китай и все повече популистки настроени републиканци ще подкрепят мерките за връщането им в САЩ. Но строгата позиция спрямо Китай не е същото като нежеланието за търговия. Дните на подкрепа от републиканците за мита срещу съюзници на САЩ са в миналото.

Същото важи и за враждебността на Тръмп към международни институции като НАТО и Световната търговска организация (СТО). Политическото дясно няма да продължи опитите на Тръмп да отслаби и делегитимизира либералният международен ред след Втората световна война – това би се приело като прекалено голяма заплаха за благоденствието.

Мнозина републиканци не се притесняват за това да увеличат дефицита като намалят данъците, погрешно смятайки, че тези съкращение работят сами за себе си. Дефицитът обаче е друга болна тема за републиканците и именно притесненията на партията за увеличаване на задълженията на страната осуетиха желанието на Тръмп за нов кръг икономически стимули през есента.

Републиканците ще продължат да се притесняват за разходната част и ще подновят опитите да намалят още средствата за здравеопазване и социална политика. Тръмп замрази тези усилия по време на престоя си в Белия дом, но противопоставянето срещу съкращенията няма да надживее управлението му.

Някои републиканци интерпретират резултатите от изборите като доказателство, че бъдещето на партията е партия на работниците, не на бизнес елитите. Републиканската партия трябва да сложи работещите хора по-близо до центъра на дневния си ред. Но това няма да е продължение на политиката на Тръмп. постиженията му за работническата класа са оскъдни. Президентът не изпълни обещанията си да намали цените на лекарствата и да подсили здравната система. Обещаното от него промишлено възраждане така и не се случи – търговските му войни всъщност струваха работни места в производството.

Тръмп наистина постави работническата класа в сърцето на своята реторика и политиците в Републиканската партия го забелязаха. Сега обаче партията трябва да пренесе този акцент и в политическия дневен ред. Ако успее да го направи, ще надгради управлението на Тръмп – като се отдалечи от него.