Европейските фирми рискуват да бъдат погребани под дълговете си

Е, след като коронавирусната пандемия отмине, Европа може да се окаже с най-тежкото икономическо наследство - и не от огромните купища държавен дълг, а от стотици милиарди евро задължения на компаниите, пише Bloomberg.

Бизнесът масово се насочи към заеми и емисии облигации, станали достъпни благодарение на държавните гаранции и стимулите на централната банка, за да оцелее след блокадите, които прекъснаха паричните потоци тази година. Когато тази кризисна подкрепа приключи, финансите на компаниите може да бъдат опънати до краен предел и малките фирми вече бият тревога.

Политиците са изправени пред задачата да помогнат на жизнеспособни компании да изчистят баланса си и да се преборят с дълга си, който може да осакати инвестициите и създаването на работни места за години напред.

„С всяка изминала седмица шансовете за оцеляване на затворения бизнес намаляват“, коментира Жермен Симоно, ръководител на финансовия комитет на френската федерация на малки фирми. „Никога не сме виждали криза в този мащаб със системни рискове, очертаващи се на заден план.“

дълг

Рискът се простира извън самите компании. Разбитите счетоводни баланси могат да предизвикат цикъл на неизпълнения и фалити, които биха засегнали банковия сектор и биха задълбочили спада.

Дългът на компаниите от еврозоната достигна над 400 млрд. евро през първата половина на тази година, в сравнение с 289 млрд. евро през цялата 2019 г., според данни на Европейския съюз. Европейската комисия предупреди миналата седмица, че „обслужването на дълга може да бъде предизвикателство, особено в сектори, засегнати от пандемията по по-траен начин“.

Търговската група Eurochambres установи този месец, че изплащането на натрупания дълг в резултат на пандемията е втората по големина грижа за бизнеса. Икономистите от UBS Group AG смятат, че рисковете от неизпълнение сред европейските компании остават повишени въпреки изключителната фискална подкрепа.

В Германия, която засега преминава през кризата по-добре от повечето държави, Бундесбанк прогнозира, че несъстоятелността ще нарасне с повече от 35% до първото тримесечие на следващата година. Проучване на SME United, друга лобистка организация, показва, че около половината от малкия и среден бизнес във Франция и Италия се притеснява от фалит.

Икономистите от Euler Hermes изчисляват, че само италианският и френският малък бизнес ще се нуждаят от 100 млрд. евро за рекапитализация, наред с помощта за ликвидност.

В крайна сметка решението вероятно е да се убедят европейските компании да намалят зависимостта си от банкови заеми, които те използват в много по-голяма степен от американския бизнес.

Комисията и Европейската централна банка отдавна призовават за Съюз на капиталовите пазари, който да улесни използването на алтернативно финансиране. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в петък, че подобен съюз вече е задължителен.

В средносрочен план обаче предложените решения изискват държавна подкрепа. Това включва инструменти за подобряване на корпоративната платежоспособност, така че жизнеспособните фирми да не са погребани под дълга си.

За най-малките фирми това може да означава директни фискални трансфери, за да се справят с фиксирани разходи, според Герхард Хюмер, директор на икономическата политика на SME United. За по-големите по-подходящи биха били подчинените заеми или инжекциите в собствения капитал.

Сега обаче фокусът е върху осигуряването на подкрепа чрез Европейската инвестиционна банка и други програми на ЕС, заедно с национални решения, според Хюмер.

Във Франция, която записа най-големия скок на корпоративния дълг, правителството подготвя механизъм, който се надява да насочи около 20 млрд. евро частичен собствен капитал към малките компании. Подкрепен от държавна гаранция, той ще включва банки, разпределящи заеми за дялово участие, рефинансирани от специални инвестиционни инструменти.

Френските банки и държавата все още се опитват да измислят как да поддържат разходите ниски, като същевременно гарантират, че възвръщаемостта е достатъчно висока, за да привлекат средства. Програмата също така трябва да ограничи риска, понесен от правителството, и да спазва правилата на ЕС за държавната помощ.

Испания има фонд от 10 млрд. евро за подпомагане на по-големи стратегически фирми с подчинени заеми, акции и конвертируеми облигации.

В Германия правителството подкрепя бизнеса, който е бил принуден да спре, с директни плащания в брой. Всъщност Италия и Германия се открояват при използването на безвъзмездни средства и друга помощ, която не трябва да се връща, коментира еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Наскоро Европейската комисия разхлаби правилата си за субсидиите, така че правителствата могат да покрият до 3 млн. евро от фиксираните разходи на компаниите. Това може да бъде една малка стъпка към обширна реформа, която прекроява корпоративните финанси за ерата след пандемията.

„Подобно на урока, извлечен от кризата от 2008-2009 г., че банките трябва да бъдат по-добре капитализирани и да имат по-малко задължения, ще има урок от тази криза, който важи за нефинансовите корпорации“, каза Михала Маркусен, главен икономист в Societe Generale.