Орхан Драгаш: Българското вето срещу Северна Македония сочи липса на воля в ЕС

Решението на София да отхвърли предложената преговорна рамка за Северна Македония се позовава на позицията на България като страна членка на Европейския съюз, като по този начин страната се опитва да постигне своите външнополитически цели по същия начин, по който са процедирали и преди други държави. Проблемът е, че ЕС няма желание и начин да обезкуражи подобни едностранни действия, пише за Euractiv Орхан Драгаш от Института за международна сигурност в Белград, автор на книгата „Двете лица на глобализацията – истина и заблуди“.

Македонците са емоционални хора и вероятно трудно са понесли внезапното охлаждане на настроенията - от ентусиазма около класирането в следващото европейско първенство по футбол до поредната блокада по пътя им към членство в ЕС.

Тези две събития може и да не са сравними и да не интересуват еднакво всички македонци, но по отношение на стъпките на Северна Македония към Европа има някои общи символи, както футболни, така и политически. И в двата случая се изискват много усилия и време, македонците чакат успех от десетилетия, но засега има резултати само на футболната сцена, но не и в политическите квалификации. 

Фактът, че България блокира откриването на преговори за присъединяване на Скопие към ЕС, не е нещо ново, нито изненадващо.

Съществува богата история на междусъседски „подлагания на крак“ по пътя на балканските страни към членство в блока. Словения блокира Хърватия заради границата в Пиранския залив. След като Загреб в крайна сметка успя да се присъедини към блока, реши да застане на пътя на Сърбия, а България постъпи по подобен начин преди три години заради положението на българското малцинство в рамките на своята западна съседка.

Гърция задържаше Северна Македония в продължение на десетилетия без никакъв шанс да се интегрира в Европа и НАТО, докато Скопие не склони да промени името на страната. През цялото това време ЕС повтаряше, че нерешените междусъседски проблеми не трябва да са причина за член на ЕС да наложи вето срещу свой съсед извън ЕС. Но кой би се вслушал в това, особено след българското вето?

И така, проблемът не е в това, че България поставя условия на Скопие за присъединяването към ЕС. България използва позицията си на член на ЕС, за да постигне някои от своите външнополитически интереси, по същия начин, по който са процедирали много други преди нея. И това е напълно легитимно.

Но проблемът е, че ЕС няма желание и способността да предотврати подобни едностранни действия на своите пълноправни членове.

След като България използва правото си на вето срещу Северна Македония, Германия реагира на случващото се хладно и без особен интерес – нека страните да решат сами този проблем, ние ще помогнем, ако ни потърсят…

В този случаи ЕС проявява най-явната си незаинтересованост, откакто блокът отвори врати за страните от Балканите. Нито Брюксел, нито останалите членки се опитват да намерят някакви утешителни, вдъхващи оптимизъм думи за онези, които продължават да бъдат в чакалнята – те просто нямат воля за това, пише Драгаш.

ЕС се сблъсква с блокади и в рамките на самия блок. Съюзът трябва да се справи с отказите на Унгария и Полша да одобрят дългосрочния бюджет в размер на 1,8 трлн. евро и фонда за възстановяване, притеснени от клаузите, които го съпътстват.