FT: ЕС изпадна в криза на идентичността и се бори за ценностите си

Проблемът се влошава, тъй като основните партии в целия ЕС, включително Европейската народна партия (ЕНП), към която принадлежи политическата сила на Меркел, Renew Europe на Макрон и групата на социалдемократите, включваща испанския премиер Педро Санчес, обхващат спорни политически партии или лидери на масата за преговорите и в Европейския парламент. ЕНП в крайна сметка не изгони управляващата унгарска партия "Фидес", въпреки че последната заплашва да съсипе целия бюджетен пакет на ЕС.

Европейските служители казват, че полагат максимални усилия с инструментите, с които разполагат, като например завеждане на съдебни дела срещу държави в Съда на ЕС. Някои обаче признават, че заплахата за целостта на ЕС е сериозна. „Намираме се в труден момент за европейския проект що се отнася до предизвикателствата към неговите основополагащи принципи“, казва служител на ЕС, пожелал анонимност. „Това, което виждаме в някои държави членки, е сериозно отстъпване от основите на това, за което се застъпваме“, допълва служителят.

Дори ако бъде въведен предложеният закон на ЕС, уреждащ плащанията, дипломати и служители подценяват идеята, че това ще промени картината. Привържениците на мярката смятат, че това ще начин да се овласти Брюксел да въвлече нелибералните правителства обратно в демократичната кошара. В действителност това е тесен механизъм, който има за цел да предотврати злоупотребата с финансирането от ЕС. Официалният представител на ЕС го характеризира като важна, но скромна „първа стъпка“ към принуждаването на държавите членки да се ангажират най-накрая със сериозността на проблема с върховенството на закона в блока.

Влизане в клуба

Именно тази визия движи очевидно безмилостното разширяване на ЕС и разпространението на неговата идеология след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. При голямото разширяване от 2004 г. се присъединяват 10 държави, главно от бившия комунистически блок.

Докато летвата за приемане в ЕС беше и остава висока, проверките на поведението, след като дадена държава влезе в клуба, са ограничени. По-специално, така наречените дисциплинарни процедури по член 7 се оказаха неадекватни на задачата. Те позволяват на ЕК, Парламента или държавите членки да предприемат действия срещу държави, застрашени от наказания, като спиране на правото на глас в ЕС. Комисията задейства процедурата срещу Полша през 2017 г., а Парламентът - срещу Унгария на следващата година.

Член 7 се оказа много малко ефективен при навигацията в сивата зона на „нелибералната демокрация“, създадена от Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, или в страни като Полша и България, където управляващите се стремят да засилят контрола върху съдебната власт. Изискването за единодушие означава, че две държави могат да спрат действия помежду си - както Унгария и Полша се ангажираха да направят, като ефективно забавят процесите, насочени към тях. Длъжностни лица спекулират, че производството срещу тях може в крайна сметка да бъде прекратено, въпреки че поддръжниците настояват, че упражняват важен натиск.