FT: ЕС изпадна в криза на идентичността и се бори за ценностите си

Когато премиерът на България Бойко Борисов поздрави колегите си на предстоящата среща на върха в Брюксел следващия четвъртък, той ще бъде едно от най-познатите лица в стаята. Ветеран от срещите на върха на ЕС от 2009 г. насам, българският премиер ще седне заедно с колегите си, вкл. Ангела Меркел, канцлер на Германия, и френския президент Еманюел Макрон, за да обсъдят тема, която горчиво раздели блока и дори повдигна въпроси за неговата жизнеспособност, пише FT в свой анализ.

Повечето от страните членки на ЕС искат да въведат нови правила, позволяващи на блока да ограничи плащанията към държави, които нарушават основните му принципи на правовата държава. Унгария и Полша се противопоставят на това и наложиха вето на многогодишната финансова рамка до 2027 г. и пакетът за възстановяване на Европа от коронавируса за 1,8 трлн. евро.

Борисов не подкрепи това вето. България обаче, която се е сблъсквала с обвинения за корупция по високите етажи на властта, е една от държавите в ЕС, които въплъщават проблемите, заради които се въвежда новото правило.

В някои, като Полша, управлението се занимава с предполагаеми нарушения на стандартите на ЕС в области като съдебната независимост. В други, като Малта след убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция през 2017 г., те касаят въпроси за корупцията и официалната отчетност. Унгария е в авангарда на групата от държави от ЕС, които се постараха да възхваляват идеи, смятани от мнозина в Брюксел за нелиберални. В Полша президентът Анджей Дуда също коментира тази година, че „ЛГБТ идеологията“ е „по-разрушителна за човека“, отколкото съветския комунизъм.

Всичко това е пряко предизвикателство към ценностите и правните принципи, за които ЕС претендира, че са централен инструмент на неговата външна политика и мека сила. Резултатът е, че блокът получава все повече обвинения в лицемерие, което едновременно накърнява неговата морална легитимност и би могло да породи съмнение дали може да се има доверие на правните системи на ЕС.

„Опитахме се да успокоим автократите и това не работи“, казва Каталин Чех, унгарски центристки евродепутат. „Правителството може да унищожи ЕС отвътре и все още да получава милиарди, за да обогати собствените си кръгове. Ако не направим нещо сега, това ще застраши стабилността на Съюза“, допълва тя.

Нелибералните режими едва ли са новост в следвоенна Европа. От бившите диктатури на изток и юг до правителството на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, който беше осъден за данъчни измами през 2013 г., останалата част от света често разглежда твърденията на Европа за нейните ценности по-скептично, отколкото самият регион.

Сегашното разбиване на нормите обаче разкрива безсилието на европейските институции, които се стремят да проектират, налагат и въплъщават неговите основополагащи ценности. Това окупира енергия и внимание в момент, когато ЕС също участва в преговорите в последната минута с Великобритания по търговската сделка заради Brexit.