FT: ЕС изпадна в криза на идентичността и се бори за ценностите си

Свободи под заплаха

Опасностите, които крият свръхмощните национални правителства, по никакъв начин не се ограничават до няколко държави на изток, според Филип Ламбертс, съпредседател на групата на Зелените в Европейския парламент. Терористичните атаки, политическата криза заради миграцията и сега пандемията дадоха на лидерите допълнителни мотиви да овладеят гражданските свободи, казва той. Ламбертс посочва по-специално Франция, където закон за сигурността, одобрен от долната камара на парламента миналия месец, би направил престъпление публикуването на лицето на полицай или жандарм с цел да им причини „физическа или психологическа вреда“. Правителството обеща независима комисия да пренапише части от закона.

Нарушенията на основните правила на ЕС не само увреждат имиджа на блока, те също така подкопават връзките на доверие „Това е потенциално фатален проблем в дългосрочен план“, коментира Робърт Купър, бивш висш служител на външната политика на ЕС.

По-рано тази година Нидерландия например спря да екстрадира хора в Полша с мотива, че не може да им се гарантира правото на справедлив съдебен процес в страната. Виктор Вадаш, наказателен съдия в столичния съд в Будапеща и говорител на Националния съдебен съвет на Унгария, независим, самоуправляващ се орган, също предупреждава за опасностите, породени от ерозията в системата. „Ако гледаме изслушване за екстрадиция и съдиите казват „няма да позволя на гражданите да бъдат изложени на несправедлив процес“, това е краят на единния пазар“, казва той, отбелязвайки въздействието на политическите присъди върху търговските дела. „Без независими съдии ЕС не функционира“, заключава той.

През последните години блокът се опита да разшири арсенала си за борба с нарушенията на върховенството на закона. През септември Брюксел пусна първия си досега доклад за партньорска проверка на резултатите от дейността на всяка държава членка. Блокът създаде нова европейска прокуратура, която да разследва дела, свързани с измамно използване на европейските средства в лицето на историческото нежелание на някои страни да го направят.

Срещата на върха на ЕС през юли постигна знаково споразумение за въвеждане на новия механизъм, позволяващ намаляване на финансирането, когато държавите нарушават ключови принципи. Не е ясно обаче дали на срещата на 10-11 декември ще се стигне до решение на безизходицата по този въпрос, която блокира целия седемгодишен бюджет на ЕС и фондът за възстановяване.  Някои длъжностни лица казват, че вероятно блокът ще бъде принуден да приеме спасителния фонд, като изключи Полша и Унгария.

Вицепремиерът на Полша Ярослав Говин настоя в четвъртък, че има възможност за компромис. Дори Будапеща и Варшава да отхвърлят възраженията си, блокът е изправен пред сериозен въпрос - как може да защити основополагащите ценности. Много наблюдатели подчертават, че тласъкът трябва да дойде в крайна сметка от самите държави. Въпреки че ЕС може да бъде едновременно водач и пазител на върховенството на закона, нито е осъществимо, нито желателно той да ръководи тези усилия централно.

Преди всичко битките за върховенство на закона разкриват скъпия провал на прозорливостта на ЕС за това как „фундаменталните неща всъщност са много по-крехки, отколкото сме предполагали“, казва Джулия де Клерк-Сакс, бивш съветник на ЕС. „Имаше толкова голяма еуфория, че демокрацията печели, че се усещаше сякаш не е нужно тя да бъде защитавана. Оказва се сега, че тя е много по-уязвима, отколкото сме си мислили“, заключава тя.