FT: ЕС изпадна в криза на идентичността и се бори за ценностите си

Комисията, която сега се ръководи от Урсула фон дер Лайен, се е върнала към стратегия за завеждане на дела пред Съда на ЕС - подход, който длъжностните лица подчертават, че е печеливш. Докато Съдът се произнесе с решения обаче, често възникват трудно поправими щети.

През октомври Съдът отмени унгарски закон от 2017 г., който на практика принуди Централно-европейския университет в Будапеща, основан от милиардера, подкрепящ либералните каузи, Джордж Сорос, да бъде затворен. Победата дойде твърде късно за институцията, която вече се намира във Виена. В Полша въздействието също е ограничено. Решението на Комисията да даде на съд Варшава заради реформите на съдебната система доведе до обръщане на чистката през 2018 г. Като цяло обаче това не попречи на управляващата партия „Право и справедливост“ да прокара радикални промени, като даде на политиците правомощия над съдебната власт.

Будапеща отказа да изпълни решение, според което изискванията към неправителствените организации да декларират чуждестранно финансиране над определен праг противоречат на свободния поток на пари и идеи.

Опасения за София

Най-новата история на България въплъщава опасностите от бездействието, когато става въпрос за основополагащите принципи на ЕС.  Притесненията за управлението на България се засилиха това лято, когато в местните медии бяха публикувани снимки на спящия Бойко Борисов в собствената му спалня с пистолет, пачки с евро и златни кюлчета на нощното шкафче. Борисов заяви, че една от снимките е истинска, а другите са манипулирани.

България и нейната съседка Румъния са подложени на контрол на върховенството на закона, откакто се присъединиха към блока преди почти 14 години. Т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка беше създаден специално за тях, защото останалите държави членки се опасяваха, че те не са готови за членството си в ЕС.

Кризите другаде отклониха фокуса на ЕС от България и нерешените проблеми на върховенството на закона. Много наблюдатели казват, че кохезионните фондове на ЕС допринасят за забогатяването на група от политически добре свързани български бизнесмени. Правителството в София твърди, че има доверието на Брюксел и е наблюдавало период на стабилност и развитие на инфраструктурата. „Борбата с корупцията е един от приоритетите на кабинета“, казва говорител на българското правителство. „Нашите закони за борба с корупцията се основават на най-добрите законодателни практики в ЕС“, допълва говорителят.

Борисов до голяма степен избегна проблеми с Брюксел, както и с други страни членки на ЕС. За разлика от Варшава и Будапеща, той не се противопоставя на други лидери на ЕС и не се отдаде на идеологически дебати за миграцията и политиката на идентичност. Това лято обаче избухнаха мащабни протести в България, след като главният прокурор, съюзник на Борисов, нахлу в офисите на двама служители на президента Румен Радев, който често влиза в спорове с премиера.

Управляващата партия ГЕРБ на Борисов не се обезсърчи от протестите и подкрепи противоречиви поправки, които увеличават властта на главния прокурор. Нели Куцкова, бивш председател на Съюза на българските съдии, описва културата на сплашване и натиск върху съдии, които издават присъди, непопулярни сред политическите посредници. „Най-влиятелните хора в ГЕРБ не са запознати с основните принципи на върховенството на закона“, казва тя.