Ще продължат ли правителствата да са социално активни и след пандемията?

Ваксините ни дадоха взор към бъдеще, освободено от Covid-19. Но как все пак ще изглежда то зависи в крайна сметка от нас и нашите правителства. Пандемията задълбочи съществуващите социални недостатъци и създаде нови. Утопично е да се смята, че те просто ще изчезнат и икономиката и обществото ще се върнат към някакъв вид нормалност отпреди пандемията, пише за Financial Times нобеловият лауреат за икономика Ангъс Дийтън.

Течащият преглед на неравенствата в Обединеното кралство и извън него - от председателствания от мен Институт за фискални изследвания, финансиран от фондацията Nuffield - ще препоръча политики, които могат да се справят с тези недостатъци. Работата по прегледа започна през 2019 г. и изследва същинското неравенство (в доходите или богатството - бел. прев.), но също така и други видове, като например в образованието, заетостта, политиката, географията и здравеопазването. Пандемията само направи подобна работа по-спешна, а общият подход към нея - по-съществен.

Covid-19 подчерта неравенствата отпреди пандемията по-ярко, отколкото можеше да си представим. Той разкри брутално различията в нашите способности да се справяме със заплахи за поминъка ни, за образованието на нашите деца и за физическото и психическото здраве на всички нас. Тези различия отразяват съществуващите неравенства в образованието, доходите, местожителството и етническата принадлежност по начини, които трудно могат да бъдат разпознати, но които също са депресиращо познати.

Пандемията обаче също така отприщи реакция от страна на публичните институции в невъобразим досега мащаб. Тези политики отразяват спешността и тежестта на кризата. Те няма да бъдат поддържани безкрайно, но илюстрират силата на правителствата да се намесват, за да смекчават бедствия. Като такива те дават кураж онези, които вярват, че неравенствата не са непотушими.

Дори преди Covid-19, същинските неравенства представляваха голямо безпокойство. Висшистите печелеха с 60% повече от не-висшистите във Великобритания, и с 80% повече в САЩ. Откакто настъпи пандемията завършилите висше и в двете страни имаха по-голям шанс да работят от вкъщи, запазвайки доходите и защитавайки здравето си. Растящите фондови пазари също благоприятстваха по-заможните, особено в САЩ, където индексите достигнаха рекордни висоти. Междувременно самонаетите бяха засегнати тежко. Докато британските пенсионери със спестявания нямаха проблеми, младите се бореха за оцеляване, на фона на изострящо се неравенство между поколенията.

Образованието дава друг поглед към неравенството. По време на затварянето британските ученици в частните училища имаха двойно по-голям шанс от тези в държавните училища да получават ежедневни онлайн уроци. Дори в рамките на държавния сектор, учениците от по-заможни семейства, с по-добра среда за обучение у дома, имаха по-големи възможности да получат активна подкрепа от школата. Всъщност от юли учениците от по-бедните райони и домакинства по-често пропускат учебни дни. Това ще създаде ситуация, която ще надживее с много пандемията, тъй като децата, които пропускат ключови образователни етапи, може никога да не наваксат.

Всичко това се отразява на смъртността. Още преди Covid-19, продължителността на живота в САЩ намаляваше за не-висшистите, докато се увеличаваше за завършилите висше. Във Великобритания смъртността в бедните райони вече беше почти два пъти по-висока от тази в не толкова бедните. Съотношението на смъртните случаи, свързани с Covid, ще бъде още по-високо.

И все пак бедствията могат да създадат пространство за реформи, които преди беше трудно да си представим; те също могат да превърнат невъзможното в императив. Британското правителство се ангажира с изравняване на жизнения стандарт; в САЩ новоизбраният президент Джо Байдън номинира за министри хора като Джанет Йелън (на финансите - бел. прев.) и Сесилия Рус, които отдавна се занимават с намаляване на неравенствата. Изглежда, че времето на активните правителства е пред нас.

В САЩ здравеопазването отчаяно се нуждае от реформа. По време на пандемията мнозина загубиха здравните си осигуровки заедно с работата. Много от стотиците хиляди, които бяха хоспитализирани, сега може да се изправят пред неплатими сметки. Има го и ефекта от технологиите. По време на пандемията неравенства като големия ръст в богатството на технологичните магнати ще засилят исканията за по-силни регулации и по-голямо данъчно облагане в сектора. Спешно е необходимо и преосмисляне как функционират пазарите на труда. Добри работни места в САЩ се губят заради високите разходи за здравеопазване, а все повече хора работят на парче.

Но най-голямото ми притеснение е, че гласовете срещу активното правителство, временно стихнали  или отхвърлени от кризата, ще се извисят отново. Те ще се радват на силна финансова и интелектуална подкрепа, а пък и пандемията ще остави огромни дългове, използвани за оправдаване на политиките на строги икономии. Няма по-лошо продължение на пандемията от това, при което Обединеното кралство се връща към по-нататъшни съкращения в обществените услуги и социалното осигуряване. Ако това се случи, най-пострадалите от Covid-19 ще бъдат принудени да си платят за това.