След изчезването на Аралско море тревоги предизвиква и съдбата на Каспийско

Много хора са се изселили от аралския регион, където ръждясали лодки се виждат заседнали в пясъчните останки на езерото. Местната икономика изчезва заедно с Аралско море. С намаляването на водите на езерото се увеличава драстично безработицата в региона, а поколенията губят всякаква надежда за бъдещето.

Спънки пред възстановяването

Трансграничната конкуренция за вода, продължаващото лошо управление на водите в региона, бюрократичните усложнения, както и бързо развиващите се климатични промени застават на пътя на възстановяването на езерото.

„Управлението на водосбора на езерото определено допринася за продължаващото му свиване. Насажденията от памук са си там, особено в Узбекистан, затова е съмнително да постъпи по-сериозен воден поток чрез Амудъря и Сърдаря, който да захрани езерото“, казва Макай. Според него строителството на газови съоръжения откъм узбекската страна на езерото е още едно доказателство, че надеждите за възстановяването му са малки.

Съдбата на езерото се превърна в скандален географски пример за злоупотреба с околната среда. Вниманието сега се насочва към смекчаването на негативните ефекти. ООН например стартира програма в Узбекистан за аралския регион, за да подкрепи общностите, като намали бедността и насърчи устойчивостта.

Казахстан постигна известен успех да запази това, което е останало от Аралско море. През 2005 г. беше стартиран проект с подкрепата на Световната банка, който построи язовир между северната и южната част на водоема, с което се предотвратява изтичането на вода и се вдигат водните нива. Този проект възстанови част от водния живот в северната част на езерото до такава степен, че за някои от региона риболовът отново стана значима индустрия.

Масуд Ахмад, лидерът на екипа на Световната банка, ръководил проекта, е изненадан от въздействието му. Той признава, че никой не е очаквал такъв успех.

Южната част на Аралско море обаче продължава да се свива. Това подчертава необходимостта от трансгранично сътрудничество, още повече, че климатичната криза катализира процесите, но и подклажда необходимост от възстановяване. Това доведе и до призиви към международната общност да направи повече.

Каспийско море ли е следващото?

Значително по-голямото Каспийско море също е в опасност. Доклад, публикуван в сп. Nature през декември 2020 г., твърди, че нивото на Каспийско море се очаква да спадне с 9-18 м средно до края на века заради високото ниво на вредните емисии. Водите в Каспийско море също така се изпаряват бързо и небалансирано  с водния приток.

Тези нови прогнози показват, че очакваният спад на нивото на Каспийско море ще е два пъти по-голям от очакваното според предишни прогнози и климатични модели. Такъв спад означава, че обширният севернокаспийски шелф, туркменският шелф на североизток и всички крайбрежни региони в средните и южни части на Каспийско море ще се покажат. Пълно пресъхване се очаква за залива лагуна Кара Богаз Гол в източната част на водоема. Повърхността на Каспийско море ще се свие с 23% при спад на водите с 9 м и с 34% при спад с 18 м.

Изчезването на Каспийско море ще има сериозни геополитически последствия и ще окаже голямо въздействие върху икономиките в региона. Ще бъде негативно засегнат корабният трафик през морето, което е свързано със световния океан чрез Волго-балтийския и Волго-донския канал. Това ще доведе до негативни последствия за търговията и военноморския достъп. Крайбрежната инфраструктура, като пристанищата, ще станат излишни и остарели.

Свиването на Каспийско море може допълнително да повлияе на претенциите на петте държави в акваторията му върху петролните и газови резерви в региона.

Липса на осъзнатост

Липсва обществена и политическа осъзнатост за спадането на нивото на Каспийско море. Авторите на доклада призовават за глобална кампания за бъдещите промени на нивото на водоема заради климатичните промени.

Те призовават и за провеждането на научни програми за оценка на риска и уязвимостта, които да се използват за намирането на решения за засегнатите общности.