ЕС вече няма Brexit или Тръмп, зад които да се крие

Има още много дипломатически провали, от които може да избираме. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер не помогна много, когато защити работата по строежа на „Северен поток 2“ с довода, че неговата държава има да изплаща вина пред Москва заради греховете на Втората световна война.

В тази сделка обаче има и губещи. Украинците ще бъдат лишени от транзитните си плащания от настоящия газопровод през територията на страната (и са много недоволни от омаловажаването на техните собствени щети от Втората световна война).

Други източноевропейски държави пък се страхуват, че така Путин има възможност да им спира кранчето на газа, без да вреди на своя богат германски клиент. Макар че е израснала в Източна Германия, което я прави по-предпазлива спрямо руснаците от коалиционните партньори от Социалдемократическата партия, канцлерът Ангела Меркел предпочете търговските преимущества.

Но не става въпрос само за Русия. Меркел и Фон дер Лайен изненадаха неприятно и американския президент Джо Байдън със сключването на търговско споразумение с Китай. Какво ли ще види наследникът на Тръмп, поглеждайки към тази объркана Европа?

Въпреки че иска да избегне боричканията на Тръмп, Байдън ще продължи политиката на конкуренция с Пекин и ще държи страната отговорна за нарушенията на човешките права. Меркел, подкрепена от френския президент Еманюел Макрон, даде да се разбере, че няма да участва в нова Студена война срещу Пекин и предупреди да не се разделя отново светът на конкуриращи се лагери. Китай е най-големият пазар за износ на германски автомобили.

Всичко това променя и дипломатическата геометрия между САЩ, ЕС и Великобритания. Байдън не одобрява Brexit и нямаше контакт с Борис Джонсън, докато той бе външен министър. Новият президент в Белия дом обаче бе принуден да се върне към стария съюзник на САЩ за морална и дипломатическа подкрепа. Само Великобритания и останалите държави от англосаксонската сфера Австралия, Канада и Нова Зеландия засега се противопоставят на Пекин.

Големият парадокс е, че Меркел говори за международен либерализъм, но действа изцяло в германски интерес – Борис Джонсън може и да говори като гръмогласен популист, но предприе действия срещу китайските нарушения на човешките права. Той ограничи достъпа на Huawei Technologies до британската телекомуникационна мрежа и предлага на жителите на Хонконг възможност за британско гражданство след опитите на Китай да потисне демократичното движение в града.

ЕС е както търговски блок, така и общност на ценности. Тук обаче има противопоставяне. Фон дер Лайен каза, че иска да води една „геополитическа комисия“. Но пропастта между желанията и реалността става опасно широка. След като Меркел се оттегли през пролетта, ново поколение лидери ще трябва да вземе по-ясно решение как да се запълни тази роля. А Европа няма да има Brexit или Тръмп, зад които да се крие.