САЩ могат да разгърнат конкурентна инициатива на „Един пояс, един път”

Необходимостта от големи международни инвестиции в Азия, Латинска Америка и най-вече в Африка са очевидни. Африка представлява демографска бомба. Населението й се близо учетвори от 1970 г. насам - от 363 милиона на 1,4 милиарда души, и продължава да расте със скорост далеч над останалите континенти. В първите 30 държави по годишен прираст на населението в света за 2020 г. има 28 от Африка. Този драматичен растеж не е резултат на удължената продължителност на живота, а на раждаемост. Средната възраст на континента е под 20 години. И 10-те страни с най-високи нива на раждаемост в света са в Африка. Общата африканска плодовитост е 4,4 деца на жена. Нивото в Азия е наполовина – 2,2. В Япония е 1,4, в Сингапур - 1,1, а в Южна Корея - 1.

Икономическите и правителствените системи в Африка обаче не са на нужното ниво. През 2020 г. само една от 30-те водещи държави по брутен вътрешен продукт е в Африка (№27 Нигерия). Китай се стреми да развие благосклонност сред нуждаещите се страни, някои с по-примитивни режими. Нямайки други алтернативи, много африкански правителства откликнаха. Към януари 2021 г. 40 държави в Субсахарска Африка са подписали меморандуми за разбирателство относно инициативата „Един пояс, един път”.

САЩ могат да го направят по-добре. Американските лидери трябва да приложат цялостна, координирана национална политика, която да запълни този вакуум, в Африка и другаде, съчетавайки сложна дипломация, гаранции за сигурност и иновативната енергия на американския бизнес сектор. Това не са загубени каузи. Те са неосъзнати възможности. Въпреки неотдавнашните ни турбуленции, САЩ остават предпочитаната страната в целия свят.

Ако администрацията на Байдън успее да състави жизнеспособна програма, която съчетава ентусиазирано лидерство със стимули и изискване американските компании да участват съществено във всеки подкрепен проект, където и да отидат американските фирми и дипломати, това ще бъде приветствано. Стратегията "Един пояс, един път" бе специално разработена, за да затвърди глобалната мощ и влияние на Китай, като стратегическата й рамка е резултат от повече от десетилетие на правителствено планиране. Моделът за американски план вече съществува в структурата на нашето правителство и нашето общество. Едно голямо усилие от страна на САЩ, основано на доверието в нашия тестван бизнес модел и лишено от колониални стремежи, би могло да даде талсък на развиващите се икономики, би подобрило нашата собствена и би вдъхновило по-нататъшното развитие на свободните общества в световен мащаб.

Вдъхновяващата мисъл често предшества големи промени, които в началото изглеждат невероятни. Корпусът на мира беше просто идея, когато президентът Кенеди го предложи. Само идея беше и пращането на човек на Луната. Администрацията на президента Никсън наистина се приземи там и изненадващо отвори Китай. С твърд, мащабен американски ангажимент развиващите се страни биха могли да постигнат растеж и да допринесат драстично за световната икономика. Чрез това Америка би могла да засили имиджа си на сила в полза на свободата и благосъстоянието. С течение на десетилетията Америка може да бъде запомнена като нацията, която наистина отвори света.