Идеята за пиковата ефективност бе подкопана от пандемията

В аналите на капитализма от 21 век Covid-19 ще остане като тенджера под налягане. Пандемията постави под огромно напрежение поминъка, благосъстоянието на хората, здравните системи, жизнеспособността на фирмите и стабилността на публичните финанси. Но страничен продукт от този стрес е, че когато най-накрая пандмията е зад нас, може да декомпресираме малко - и да изберем да бъдем по-малко отдадени на идеята за пикова ефективност, пише Анди Мукърджи за Bloomberg.

Все още не сме там, но във всичко се вгражда по-голяма толерантност към умишлено отпускане - от начина, по който Toyota управлява запасите, а Amazon организира доставките си, до това как Сингапур определя цената на медицинските таланти.

Както бившият стратег на Morgan Stanley Джерард Минък отбеляза миналата година, нашият предпандемичен свят беше подготвен да максимизира финансовата възвращаемост на база допускането, че нищо няма да се обърка. Но всичко се обърна с главата надолу, когато коронавирусът влезе в офиси, фабрики, метра, молове, летища и училища, в центровете и основите на съвременното производство, разпространение и потребление. 

Година по-късно правителствата и компаниите научиха някои уроци, но забравиха други. След като през 50-те години Toyota бе пионер в управлението на запасите в стил just-in-time, Детройт в крайна сметка го копира. Същият японски производител на коли, както отбеляза колегата ми Анджани Триведи, преборва недостига на чипове в световната автомобилна индустрия със запаси на критични компоненти за един до четири месеца.

Това е умишлена декомпресия, чиято стойност само ще се увеличава, тъй като екстремните метеорологични явления представляват смущения, като например недостига на вода в Тайван, засягащ полупроводниковите леярни. Освен това Covid-19 още не е изчезнал. Amazon превръща малки хранителни и шивашки магазини в Индия в партньори за доставка. Това може би не е най-ефективната стратегия за дистрибуция, но при втора вълна от инфекции в страната привличането на местни жители за покриване на техните квартали може да е най-ефективният начин за справяне със затварянията.

Не само частният сектор се променя. Икономическата компресия превърна богатите мегаполиси във все по-мощни магнити за таланти, но също така поляризира работната сила. Заплатите на онези, които извършват нерутинна, ръчна работа, изискваща лично взаимодействие, не отразяват тяхната стойност за обществото, особено в лоши времена. Вземете медицински сестри. Преди осем години доклад на сингапурското правителство за населението описа медицинските сестри като нискоквалифицирани работници. Днес азиатският град-държава, които има репутация на фискално благоразумен, повишава заплатите на здравните работници в държавните болници с 14%. Това се случва в момент, когато 30% от работодателите във финансовия център изобщо не планират да увеличат заплащането.

Тест за това доколко правителствата искат да прокарат идеята за намаляване на налягането ще бъде бъдещата данъчна приспадаемост на лихвените плащания. Премахването на това вековно пристрастие в полза на фирми, които поемат повече дългове - и следователно имат повече лихви, които да приспадат от облагаемата печалба - ще намали ливъриджа в глобалната икономика, атакувайки източника на нашия отдаден стремеж към ефективност.

Най-големият защитник на стегнатостта, на недопускането на грешки дори в сложни, географски разпръснати вериги за доставки, е инвестиционната общност. Напрежението в икономическите отношения между САЩ и Китай, и нарастването на протекционизма в световен мащаб поради високата безработица, вече спъват капитализма. Трябва ли финансистите да бъдат принудени трайно да намалят очакванията си за възвръщаемостта? Може би не.

Бързата дигитализация, особено на развиващите се пазари, ще компенсира декомпресията. Когато активите бъдат съчетани повече с изкуствен интелект и интернет на нещата, акционерите печелят същата възвръщаемост с по-малко дългове. Тъй като алгоритмите и свързаните роботи няма да плащат данъци, е справедливо частната индустрия да не проси при правителствата след всяка нова човешка или природна криза. Капитализмът през 21-ви век ще се самозатвърди чрез известно отпускане.