Пандемията напомни на европейските страни колко много не се харесват

Европа преживя трудно време от началото на пандемията. За континент, чийто просперитет разчита на политическо сътрудничество, безпроблемни вериги за доставки и облекчено преминаване на граници, кризата, която изправя нация срещу нация и изисква ограничено движение, е предизвикателство.

Пандемията изостри проблемите, които съществуват между европейските държави от десетилетия. Страните застават една срещу друга в борбата за защитно оборудване и ваксини, както и за мерките им поддържане на вируса под контрол. Това важи особено за 27-те държави членки на Европейския съюз, пише CNN в материал, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

В началото на пандемията страните затвориха границите си поради липса на доверие, в способностите на съседите си да се справят с разпространението на вируса. Имаше ожесточени спорове как точно блокът трябва да финансира икономическото си възстановяване, като по-богатите държави членки на север изразиха притесненията си за финансирането на тези на юг, които според тях са финансово безотговорни.

„Пандемията определено направи обичайното напрежение по-очевидно. Нормалната дипломация не може да се случи при видео разговор, камо ли да се опитва да навигира пандемия, която се случва веднъж на век", казва Нийл Ричмънд, който бе назначен да представлява Ирландия в Брюксел.

Ваксинният национализъм може да даде обратен ефект

Гневът е реален, но донякъде разпръснат. Част от него е насочена към Брюксел, част от него е насочена към съседни държави членки, а част е насочена към наскоро напусналата блока Великобритания, чиято програма за ваксинация напредва.

Гневът, насочен към Комисията, е най-вече заради нейните предложения за въвеждане на контрол върху износа на ваксини. Комисията смята, че трябва да изнася само дози, произведени в блока, за страни, които изпращат обратно ваксини.

„Ваксинният национализъм няма абсолютно никакъв смисъл. Проблемът с политиката с нулев резултат е, че винаги има губещ и в този случай загубата означава повече смъртни случаи за губещия“, каза Мохамед Чахим, член на Европейския парламент от Холандия и член на комисията по обществено здраве. Той добави, че единствено фокусирането върху ваксинирането на европейците няма да спре разпространението и мутацията на вируса навън. „Неминуемо новите щамове ще се окажат отново във вашата страна“, заяви той.

Гневът между държавите членки е по-сложен. Дипломатите в Брюксел от различни страни дори не могат да се споразумеят за това, за което не са съгласни. Членовете на така наречената „пестелива четворка“ - Австрия, Дания, Холандия и Швеция - вярват, че южноевропейските държави се правят на „жертви“. А южноевропейските дипломати казват, че критиките към техните нации показват отношение като към „безотговорни деца“, на които не може да се вярва, че не пилеят средства.

Гневът, насочен към Великобритания, е малко по-лесен за разбиране. Борис Джонсън не се притеснява да твърди, че успешното разпространение на ваксините в Обединеното кралство не би било възможно без Brexit.

Въпреки че Brexit вдъхнови начин на мислене, независим от Брюксел, не е имало конкретно правило, което да забранява на Обединеното кралство да действа точно така, както и действа, ако е държава членка на ЕС.

„Възприятието, че Великобритания се справя много добре, докато ЕС се препъва от криза в криза, е много безполезно“, казва Ричмънд.

Продължението на материала може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.