Доктрината на Йелън включва много повече от корпоративните данъци

Джанет Йелън има мощно послание към света и към хората у дома, уморени от ангажиментите на САЩ в чужбина: Америка не е приключила като глобална сила, дори само защото това е главно от полза за самата нея, пише Дейниъл Мос за Bloomberg. 

Дали останалата част от света приема това, което тя предлага, е друг въпрос. Докато много чуждестранни функционери приветстват фискалните и монетарни инжекции от Америка, държавата вече не се радва на безкрайно уважение. Китай впечатлява с устойчивостта на икономиката си след спада в началото на миналата година и вероятно ще упражнява поне толкова мощно влияние през следващите години. Пекин също полага много усилия за укрепване на своите капиталови пазари. Въпреки че не може да се мери с американския, пазарът на облигации в Китай става все по-привлекателен за инвеститорите.

В времената на пандемията видео обръщението на Йелън на 5 април пред Чикагския съвет по глобалните въпроси беше първата ú голяма реч на световната сцена, откакто стана министър на финансите през януари. И това беше явно съобразено да възвести нейното участие в срещите на Международния валутен фонд и Световната банка. Финансовите министри и централните банкери от стотиците страни, които присъстват на тези събирания - тази година виртуално заради Covid-19 - я познават добре от времето ú на председател на Федералния резерв. Но вероятно малцина са я чували да говори така.

Като старши член на кабинета, новата ú роля е далеч по-политическа. Освен това тя може да действа с по-голям размах в сравнение с управлението на лихвените проценти и правилата на централната банка. Шефовете на Фед пословично не са склонни да се отклоняват от своята област. 45-минутното обръщение на Йелен беше силно изразяване на аргумента за широк и силен международен ангажимент, засягащ не само стимулите и класическите икономически показатели на благосъстоянието, но и свързвайки ги с прогресивна програма в областта на здравеопазването, правата на малцинствата, издигането на жените, съблюдаване на разнообразието, ролята на технологиите и корозиращата сила на глобалното неравенство. Тя също не се побоя да отправи предупреждение към Пекин: „Нашите икономически отношения с Китай, както и нашите по-широки отношения с тази страна, ще включват конкуренция - където е нужно, сътрудничество - където може, и съперничество - където трябва“.

Йелън внимателно свърза външните амбиции с личния интерес на страната. Ако Доналд Тръмп и Стивън Манучин, неговият финансов министър, бяха за „Америка на първо място”, доктрината на Йелен може да се перифразира като: Съгласни сме, но ние се защитаваме, като правим света наш приоритет. Проблеми от други места рано или късно застигат САЩ, като предизвикват по-голяма и по-скъпа реакция, отколкото ако не бяха оставени да гноясат.

В годините през които слушам икономически сътрудници и централни банкери, рядко съм чувал финансов министър да вмъква макро съобщения дори в полу-убедителна стратегическа рамка, признава Мос. Тези, които ми идват на ум, са бившият австралийски финансов министър, а по-късно и премиер, Пол Кийтинг, Ануар Ибрахим, финансов министър на Малайзия и постоянен претендент за премиерския пост, и Шри Муляни Индравати, министър на финансите на Индонезия, който понякога се спряга като потенциален вицепрезидент.