Доктрината на Йелън включва много повече от корпоративните данъци

Ако сте пропуснали лекцията за твърдата и мека сила на американската финансова дипломация, можете да бъдете извинени. Медийното отразяване на обръщението на Йелън се състоеше почти изцяло от един абзац към края: нейното предложение за глобална минимална ставка на корпоративния данък. Тя осъди надпреварата в посока надолу, както можеше да се очаква. Ако САЩ вдигнат корпоративната си ставка, както предлага администрацията, Америка рискува да бъде подбита от страни като Ирландия, Люксембург и Сингапур.

Реацията беше предпазливо окуражаваща. Паоло Джентилони, комисар на Европейския съюз по икономическите въпроси, приветства „тази нова многостранна атмосфера с новата администрация на САЩ и голямата възможност за сътрудничество на световната сцена. Един от основните резултати може да бъде намирането на решения относно глобалното данъчно облагане.” Но настроенията не се превръщат непременно в споразумение и Йелън е далеч от финалната линия. Азиатските страни не казаха много по въпроса.

Предизвикателството на Йелън е, че тя не действа във вакуум. Китай не бездействаше, докато САЩ разгръщаха изолационистка реторика при Тръмп. Пекин ще допринесе за повече от 20% от общото увеличение на световния брутен вътрешен продукт през петте години до 2026 г., според изчисленията на Bloomberg въз основа на прогнози на МВФ. Приносът на САЩ ще бъде около 15%, следвани от Индия и Япония, съответно с 8,4% и 3,5%. Облигационният пазар в Китай, някога гледан с недоверие, също започва да става популярен, макар и да не се доближава до влиянието на американските ДЦК.

Дори да оставим настрана Китай, има скептицизъм относно дълбочината и сериозността на ангажимента на Америка. В Сингапур, където сега работя, казва Мос, икономистите и мениджърите през последните няколко месеца говорят, че е страхотно да чуят, че Америка е загрижена, но какво означава това на практика? Наистина ли има голям апетит в Америка за глобална ангажираност, какъвто имаше преди десетилетия, когато Pax Americana (САЩ като гарант на световния мир - бел. прев.) - както в търговски, така и в политически план - доминираше? Не забравяйте, добавят те с укоряващ тон, че Америка избра Тръмп. Кой може да каже, че няма да има друг като него?

Някои от настроенията, породили явлението Тръмп, са все още активни. Речта на Йелън отбеляза „уронването на средната класа“ и че макар „да възприемахме търговията като двигател на растежа, пренебрегнахме онези, които не се възползваха от нея.“ Йелън все още не е премахнала значителните икономически стъпки от ерата на Тръмп за ограничаване на Китай, и сигнализира, че не бърза да го прави. Въпреки че беше защитник на пазарите и свободната търговия, позицията на Йелън към Пекин е израз на времето. Китай няма много приятели във Вашингтон, което е в рязък контраст с 90-те години, когато Йелън служеше в администрацията на Клинтън. Предложението за попълване на касата на МВФ, подкрепено от Йелън, срещна ожесточена републиканска опозиция в Конгреса, отчасти поради опасения, че американските противници биха се облагодетелствали наравно с приятелите. Като най-големият акционер във фонда, САЩ ще дадат най-много.

Жалко, че позицията на Йелън за глобалните корпоративни данъци бе раздухана толкова много. Фокусирането върху тази точка прикрива прозренията, получени от разчитането на нейната визия за света. Изслушах цялата реч, а след това прочетох текста, и така няколко пъти. Направете същото, съветва Дейниъл Мос.