Футболните клубове трябва да са като музеи

„Преди известно време имаше преобладаващо очакване за така наречена Суперлига, в която всички водещи европейски клубове ще играят, отцепвайки се от родните си първенства. Това не се осъществи”, пише през 1968 г. журналистът Артър Хопкрафт, припомня Саймън Кюпър на страниците на Financial Times.

Оттогава насам Суперлигата се обсъжда често, но никога толкова сериозно, колкото от няколко дни насам. Да се ​​надяваме, че предложеното отцепване на 12 водещи клуба няма да се осъществи отново. Плановете им издават неразбиране за това какво представлява футболният клуб, а именно - много повече от бизнес с цел печалба.

Би било забавно да видим гиганти като Барселона и Манчестър Юнайтед да играят по-често помежду си. Въпреки това е трудно да се намери фен, който да изразява въодушевление от предложената лига. Планът не се ръководи от любов, а от пари: има много частен капитал наоколо, като JPMorgan Chase ще предостави 3,25 млрд. евро като „първоначален бонус“. 

Това привлича клубовете, които са паникьосани от пандемичните загуби. А някои собственици - по-специално американците Джон Хенри (Ливърпул) и семейство Глейзър (Манчестър Юнайтед) - винаги са били студени печалбари. Те се надяват да внесат модела на американските затворени лиги в европейския футбол.

Приходите на лигата ще се насочат най-вече към супербогатите: играчи, агенти и собственици. Увеличеният доход обаче няма да подобри играта. До 90-те години клубовете оцеляваха със сравнително малки приходи, но футболът беше завладяващ.

Амбициите на Суперлигата са ограничени. Това не е „европейска“ лига - засега големите германски клубове и френският Пари Сен Жермен не са се включили. Нито пък е толкова „супер“, като се има предвид присъствието на недостатъчно успешни напоследък отбори като Арсенал, Тотнъм и Милан. А и тя се стреми просто да бъде съпътстващ продукт на домашните лиги - ще се играе в средата на седмицата. Глобалният футболен праймтайм – следобедите на уикенда - ще остане запазен за вътрешните шампионати.

Най-големият ефект от лигата би било взривяването на два крайъгълни камъка на футбола: състезание и традиция. Петнадесет от 20-те места в нея ще бъдат гарантирани за клубове „основатели“, независимо от представянето им. Това би изключило почти всички останали европейски клубове на практика завинаги.

Основното послание на футбола - че всеки може да триумфира - ще бъде нарушено. Аутсайдерите ще бъдат осъдени на постоянно участие в по-слабите европейски лиги, предупреждава Стефан Шимански, спортен икономист от Мичиганския университет: „Това би било катастрофално за европейския футбол.“

Една затворена лига също би съсипала едно от изконните удоволствия на феновете: традицията. От детството до смъртта хората гледат своя клуб да играе в едни и същи цветове, често на един и същи терен, в едни и същи състезания, срещу едни и същи противници. Всичко в живота се променя с изключение на футболното фенство.

Някои фенове няма да последват своите клубове в този нов свят. Относително малко са отявлените, които гледат всеки мач. Във всеки случай перспективата за мач между Арсенал и Милан в дъното на Суперлигата не звучи като нещо, което не е за изпускане.

Има и нещо нелепо в мащабите на футболната индустрия. Най-печелившият футболен клуб, Барселона, имаше приходи от близо 1 млрд. долара годишно преди пандемията. Това е едва около 0,4% от тези на Apple, които възлизат на 250 млрд. долара.

Традиционно клубовете не считат себе си за бизнес начинания. Английската футболна асоциация преди забраняваше на собствениците на клубове да печелят от инвестициите си. Целта беше да се гарантира, че клубовете се управляват от „правилните хора, които обичат футбола заради самия него“. За съжаление, тези правила бяха премахнати в началото на 80-те години.

Клубовете трябва да знаят какво са всъщност. Те не са компании с цел печалба, а по-скоро приличат на музеи: обществени организации, които служат на общностите, като същевременно остават сравнително платежоспособни. Суперлигата определено не е това.