Германия се насочва към една все по-трудно предвидима епоха след Меркел

Образът на стабилната и предсказуема Германия се руши: с обявената тази седмица номинация на кандидатите на Зелените, които имат реални шансове за властта, и на консерваторите, отслабени от война между лидерите, започна една изпълнена с несигурност предизборна кампания.

След 16 години на власт, оставили отпечатък върху страната и Европа, Ангела Меркел ще се оттегли след изборите на 26 септември. А политическият пейзаж вече започна да се пренарежда, пише агенция "Франс прес" в анализ, цитиран от БТА.

Зелен канцлер?

Това е само едно проучване на общественото мнение, но то подейства като хвърлена бомба.Зелените излизат за пръв път начело, с 28 на сто от гласовете, далеч преди консервативния съюз на ХДС и ХСС (Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз, с 21 на сто), показва публикувано във вторник проучване на RTL и NTV.

Динамиката изглежда се промени в полза на Зелените в понеделник с номинирането на 40-годишната Аналена Бербок, която ще се опита да наследи Ангела Меркел.

Бившата шампионка на трамплин, лишена от управленчески опит, но прекрасно познаваща администрацията, е "ново начало", иска да вярва седмичникът "Шпигел".

Ясно показвайки амбициите си, тя заяви неотдавна, че иска "да ръководи правителството" след изборите.

Правейки, без да вдигат много шум, избора си между двамата съпредседатели на партията Бербок и Роберт Хабек, природозащитниците дадоха урок по зрялост, докато консерваторите излагаха на показ междуличностни конфликти.

Времето на някогашните идеологически сблъсъци между "реалисти" и "фундаменталисти" в партията изглежда е отминало.

Неотдавнашните успехи на европейските избори през 2019 г. и на регионалните избори през март насърчават Зелените да прикрият разногласията си. С риск "куражът да се дискутира и спори, който беше тяхна характерна черта в продължение на десетилетия, да бъде подчинен на спечелването на властта", разкрива седмичникът "Цайт".

Зелените залагат на картата на обновлението. Те дават за пример Еманюел Макрон и новозеландската лейбъристка Джасинда Ардърн, преизбрана триумфално на 40 години.

Идните седмици се очертават като критично важни, защото "имиджът на Бербок сред избирателите се изгражда в момента", обяснява пред АФП политологът Торстен Фаас, от берлинския Свободен университет.

Съюз в упадък

С една все още популярна Ангела Меркел и ефективни действия през първите месеци на пандемията, дълго време изглеждаше, че пътят за нов триумф на консерваторите на 26 септември е открит.

Но недоволството след повече от година на ограничения, подозренията за корупция при закупуването на маски и изтощението от упражняването на властта са довели съюза между ХДС и малката му баварска сестричка ХСС до "абсолютно ужасно състояние", според "Билд".

Безмилостният сблъсък на лидерите, в който един срещу друг се изправиха недолюбваният председател на ХДС  Армин Лашет и много популярният му съперник Маркус Зьодер, отслаби още малко германската десница.

Във вторник консерваторите най-накрая застанаха зад Лашет, но тази измъчена номинация, противоречаща на мнението на повечето симпатизанти, ще остави следи. Така например в някои региони недоволни активисти върнаха партийните си книжки.

Зьодер, "кандидатът на сърцата" според негови близки, увери, че не таи "никакви лоши чувства", но поздравът му във вторник към депутатите от ХДС "смели (...), млади, модерни", които подкрепяха кандидатурата му, кара да се съмняваме в това.

Освен това консерваторите ще трябва да подготвят програма, предизвикателство след 16 години на власт, част от които - в коалиция със социалдемократите. Дори тотемът на "нулевия дефицит", който ги характеризираше, се разпадна с пандемията.

Да защитават наследството на Меркел или да са въплъщение на промяната? "Никой не знае какво защитават консерваторите без Меркел като канцлер", заявява иронично "Шпигел".

Коалициите

Дълго време германската политика, доминирана от двете консервативни партии и социалдемократите, изглеждаше сякаш върви без засечки. Появата на крайната десница в Бундестага през 2017 г. беше повратна точка.

Динамичността на Зелените и потенциалното им излизане начело правят възможно сформирането на няколко коалиции тази есен, избор, който ще е определящ за бъдещето на Германия.

Така Зелените могат да изградят "зелено-черен" съюз с консерваторите, какъвто е случаят в различни провинции, или да се насочат наляво с коалиция със социалдемократите на Олаф Шолц и либералите, или дори с крайнолявата партия "Левите".