Рискованият път на Шотландия към нов вот за независимост

Някои от лагера за независимост предупреждават да не се бърза с поредния референдум, като твърдят, че първо трябва да се изгради по-голяма подкрепа за каузата независимост на Шотландия. Понастоящем анкетите показват, че избирателите са равномерно разделени по въпроса.

Несигурността около шансовете за успех на Стърджън кара хората от нейната партия и движението да се изнервят. Ангъс Макнийл, депутат от SNP от островния избирателен район край западното крайбрежие на Шотландия, казва, че е загрижен, че недоволството сред привържениците на независимостта ще се увеличи, ако страната не премине бързо към нов референдум.

Според него ако всичко друго се провали, ръкавиците трябва да се свалят и да се гласува за отделяне с или без съгласието на Великобритания. „Ако две трети от шотландския парламент са възмутени [при отказ да се разреши референдум], те могат да разбият парламента и да предизвикат избори по един въпрос - независимост. И тогава ще получим отговора на въпроса по този начин“, казва той.

Други в националистическия лагер също настояват за спешност. Новата партия "Алба", водена от бившия първи министър на SNP Алекс Салмънд, иска да засили натиска върху политиците както в Единбург, така и в Лондон.

„Има международни представителства, има правни действия, които могат да бъдат предприети, и разбира се има демокрация, когато започнем да излизаме от блокирането: демонстрации и социално дистанцирани събирания“, коментира той.

Ако Джонсън откаже да промени курса си в условията на масови демонстрации, това ще се отрази зле на големи части от шотландската общественост, което вероятно ще доведе до подкрепа за независимостта. Това също може да означава, че SNP трябва да преразгледа опция, която отдавна се опитва да избегне – несанкциониран незаконен референдум, подобен на този, организиран от правителството на Каталуния през 2017 г.

Стърджън вероятно няма да иска да направи това заради опасенията от реакция на ЕС, а нейната цел е присъединяване към блока след независимостта.

Съществуват и съмнения относно жизнеспособността на такова гласуване: Избирателите, които се противопоставят на независимостта, може да изберат да бойкотират, докато контролираните от опозицията местни власти, които контролират изборния процес в Шотландия, могат просто да откажат да сътрудничат.

Лагерът за независимост обаче може да намери съчувствие в редиците на партии, различни от консерваторите. Някои от шотландските лейбъристи, например, са отворени за друг плебисцит. „Ако хората искат втори референдум за независимост, ако това е техният демократичен избор, нашата партия трябва да се ангажира положително с него“, казва Нийл Финдли, депутат в сегашния шотландски парламент.

Той защитава т.нар. „Devo max“ - максимална деволюция на правомощия от Уестминстър към Единбург. Това, посочва Финдли, трябва да фигурира в бюлетината като трети вариант.

Нито обаче британският лидер на лейбъристите Кийр Стармър, нито новият лидер на партията в Шотландия Анас Саруор искат скоро втори референдум, като повтарят консервативната линия, че сега не е моментът. Отношението на лейбъристите може да се промени само ако един ден те се нуждаят от подкрепата на а SNP, за да сформират правителство на Великобритания. Този сценарий обаче може никога да не се осъществи, което добавя още по-голяма несигурност за политическото бъдеще на Шотландия.