Правните неволи на ЕС отварят възможности, които автократите използват

Правният ред на ЕС изглежда е под обсада от всички страни. Конституционният трибунал на Полша обсъжда дали решенията на блока срещу съдебните реформи в страната са конституционни - пореден сблъсък между Брюксел и Варшава за съдебната независимост, пише Бен Хол в материал за Financial Times.

По-рано през април пък германският конституционен съд напомни на ЕС за правомощията си, когато се съгласи да изслуша протестите на евроскептици срещу спасителния фонд на блока за 750 млрд. евро. Съдът реши, че няма да спира ратифицирането на фонда в парламента, докато разглежда случая, но все пак германските правни неволи продължават да застрашават опитите за възстановяване на европейската икономика.

На практика съдът в Карлсруе реши да отсъжда върху решенията на Европейския съд, който се предполага, че е финалният арбитър на ЕС.

След това дойде ред и на Франция да хвърли ръкавицата. Френското правителство поиска от върховния административен съд в страната - Conseil d’État, да отхвърли като превишаващо правата си решение на Европейския съд от миналата година за събиране на данни.

Върховенството на европейското законодателство, съблюдавано от Европейскоя съд, е „циментът, който държи тухлите заедно“, коментира Елинор Шарпстън, главен адвокат на съда до миналата година. Отслабването на тази спойка застрашава цялата конструкция.

Бе изненадващо, че френското правителство, което обикновено се гордее с проевропейските си възгледи, оспори авторитета на Европейския съд и на практика повтори действията на Карлсруе.

В крайна сметка искът на френското правителство не успя. Conseil d’État обяви, че няма правомощията да контролира Европейския съд. Според Шаин Вале от германския Съвет за международни отношения френските действия може да са отишли по-далеч от Берлин в съпротивата срещу прилагането на европейското законодателство. За някои прависти обаче в случая става въпрос по-скоро за празни приказки, често срещани в подобен род дела.

По думите на професора по право Жак Зиле от Университета в Павия е важно да разграничим двата вида оспорване на европейското законодателство. В първият случай става въпрос за неуважение на върховенството на закона от правителствата в Унгария и Полша, които искат да ограничат съдебната система. Във втория става въпрос за конкуренция на конституционни структури.

От своя страна Шарпстън казва, че няма нищо притеснително в това дадени съдилища да дават известен отпор на Европейския съд. „Нормално е всеки върховен съд да надзирава своето поле на действие. Това е и което трябва да прави“, посочва тя, но допълва, че полската съдебна реформа е далеч по-притеснителна.

С това е съгласна и Ким Лейн Шепеле, професор по право в Принстънския университет. Европейският правен ред е една неустойчива система, в която европейското законодателство е водещо в някои области, а националното – в други. Понякога те се сблъскват, което създава слаби места, които в повечето случай правителствата и съдилищата намират начини да покрият.

Все пак, допълнителната информация от Европейската централна банка за дейността по покупка на облигации изглежда е била достатъчна, за да задоволи германския конституционен съд. Но Варшава и Будапеща нямат намерение да поправят слабите места, а вместо това да се възползват от тях в своите собствени битки с ЕС.

„Те гледат стратегически къде се намират и действат в своето собствено пространство“, допълва Шепеле, която посочва, че и двете страни са водени от умели прависти.