Израел държи всички карти за Йерусалим

„Мархаба“ (здравейте на арабски – б.ред.) – така започва SMS, който домакиня на средна възраст от Йерусалим получава на мобилния си телефон в понеделник вечерта. „Били сте идентифицирани като участник в насилствени действия в джамията Ал Акса. Ще носите отговорност. Израелското разузнаване", се казва в съобщението.

Домакинята, която живее на няколко минути пеша от джамията, е отишла там за вечерната молитва. Възрастта и поведението ѝ отхвърлят възможността тя да се е присъединила към стотиците млади мъже, които отвърнаха с камъни и фойерверки, когато израелските сили за сигурност нахлуват в Харам ал Шариф, пише CNN.

Много други са получили абсолютно същото съобщение, вкл. и продуцентът на CNN Карим Хаддер, който също е бил в Харам ал Шариф. Той казва, че се е обадил на номера, от който е изпратено съобщението, но той не е бил активен и не е ясно дали подателят наистина е израелското разузнаване.

Не е нужно човек да прекара много време в региона, за да схване, че Израел притежава всички технически средства, с които може да разполага правителство в XXI век, за да контролира неспокойното население. В допълнение към технологията, която проследява движението на отделни мобилни телефони, Израел използва дронове, за да следи отблизо движенията в и около Стария град, подпомогнати от стотици телевизионни камери със затворен кръг.

Хиляди въоръжени полицаи са разположени в региона, за да потушат вълненията, подпомогнати от полицейски камиони, които бълват това, което палестинците наричат ​​„канализационна вода" - вредна течност, пръскана по протестиращи, странични наблюдатели, коли, магазини и къщи.

Израел може да се похвали с легендарни вътрешни и външни разузнавателни служби и едни от най-добре оборудваните и технически усъвършенствани въоръжени сили в света. Това обаче не е достатъчно, за да предотврати избухване на боеве като сегашния.

Израел превзе Източен Йерусалим, който включва и Стария град, през юни 1967 г. - анексирането му малко след това никога не бе признато от международната общност. Почти 54 години по-късно градът, за който се твърди, че е обединен, никога не е бил по-разделен.

Като се отказа от позицията на своя предшественик относно Израел и всички негови искания, президентът на САЩ Джо Байдън потвърждава увереността на своята администрация в решението за две държави – Израел и бъдеща палестинска държава. Това решение обаче е остатък от отдавна отминало време.

През май 2018 г. имаше протести в Газа, , които съвпаднаха с откриването на американското посолство в Йерусалим. Непоколебимото одобрение на администрацията на Тръмп за максималистичните искания на Израел бяха последните гвоздеи в ковчега на решението за две държави.

Програмата за изграждане на селища на Израел в окупираните територии означава, че фантазиите, започнали по време на мирния процес в Осло - за Източен Йерусалим като столица на функционираща палестинска държава на Западния бряг и Газа, просто не са жизнеспособни.

Израел, под твърдото ръководство на премиера Бенямин Нетаняху, натиска докрая педала на пълното си техническо и дипломатическо предимство. Повторните неубедителни избори през последните години го поставиха в защита от още по-екстремната израелска десница, за която компромисът с палестинците е анатема. Центърът на тежестта на Израел сега е далеч по-вдясно от това, което беше преди 30 години.

Палестинците са разделени между застаряващото ръководство в Рамала, водено от 85-годишния Махмуд Абас, и войнствената фракция Хамас, изолирана от международната общност, управляваща все по-обедняващата Газа. Абас, президент на Палестинската автономия от 2005 г., наскоро отмени парламентарните избори и изглежда доволен да продължи авторитарното си управление. Хамас в Газа е все по-непопулярна заради лошото управление, потисничество и корупция.

Изстрелването на ракети по Израел може да засили доверието към Хамас в някои квартали, но контраатаките вероятно ще задълбочат много проблемите на населението в Ивицата Газа.

Новото поколение млади палестинци сега се бунтува срещу това статукво, изненадвайки израелците и палестинското ръководство. Израел отговори със сила, палестинската власт - с празна реторика, а Хамас и другите фракции в Ивицата Газа - с ракети.

Нито един от тези отговори ще роди нещо положително. Вариантът, който преди 20 години изглеждаше като мечта, т.нар. решение за една държава, може да бъде единственият начин да се сложи край на този вековен конфликт. Това ще включва „правилният“ Израел и Източен Йерусалим, Западния бряг и може би дори Ивицата Газа, което може да се превърне в една държава, в която се прилагат едни и същи закони и същите права, предоставени на всички, живеещи в нейните граници.

Понастоящем зоната, която Израел ефективно контролира, е разделена между гражданите на Израел и останалите, живеещи под две правни системи, като едната страна се ползва с пълни права и защита като граждани на държавата, а другата страна – не.

Събитията в Йерусалим, Газа и другаде водят до прост факт. Този конфликт стигна до задънена улица. Старите подходи за разрешаването му - независимо дали чрез война, или преговори, се провалиха. Нито една от страните не може да спечели, но всички могат да загубят.