Решаващата помощ от МВФ за бедните страни е реална възможност

В същото време има реални възможности за икономическо възстановяване. Базовата прогноза на МВФ е, че страните с ниски доходи ще претърпят траен удар от пандемията. Но с 200 милиарда долара ковид финансиране и 250-350 милиарда долара допълнителни разходи за пет години, тези държави могат да се върнат на предпандемичния си конвергентен път.

За постигането на това ще са необходими комбинация от грантове, концесионно кредитиране и облекчаване на дълга. Освен това ще са необходими реформи, които стимулират частни местни и чуждестранни инвестиции. Както винаги, официалната помощ в крайна сметка трябва да бъде катализаторът. Но субсидиите, както и заемите на СПТ, могат да бъдат от огромна помощ.

Планът на МВФ е да раздели наличните пари на три части. Първата ще разшири Тръстът за намаляване на бедността и растеж, който предоставя силно облекчени заеми за страни с ниски доходи. Но има ограничения за сумите, които МВФ може да отпусне чрез този инструмент, поради няколко причини, сред които е и тази, че фондът винаги е старшият кредитор и затова не може да рискува да стане доминиращ.

Така че, колкото по-голяма е стойността на кредитите в СПТ, толкова по-голям е делът, който трябва да бъде отпуснат от първоначалните получатели на техен риск чрез нов доверителен фонд. Идеята на МВФ е, че част от тези заеми може да отиде за други развиващи се страни и за специфични цели, като климат, дигитална трансформация или здравеопазване. И накрая, част от парите може да минат през тръст, който подкрепя кредитирането от международни банки за развитие като Световната банка.

По какъв начин се отпускат такива пари и за каква цел винаги е политически въпрос. Моето мнение, изтъква Уулф, е, че поставянето под контрол на пандемията е глобално публично благо, което трябва да бъде предоставено чрез безвъзмездни средства от богатите държави. Престъпление и гаф е, че това още не е разбрано и направено.

Не трябва да се иска от държавите с ниски доходи да вземат заеми, дори при облекчени условия, за тази цел, като по този начин отклоняват ресурсите от своите дългосрочни цели за развитие. Съмнявам се също относно насърчаването им да инвестират в сегашните приоритети на страните с високи доходи. Разходите за енергия от възобновяеми източници, цифровата трансформация и здравеопазването трябва да бъдат част от програмите за развитие на самите държави, макар и разработени в сътрудничество със съответните международни институции.

В обобщение, каквито и да са техническите подробности, целта трябва да бъде да се използва колкото се може повече от тази неочаквана подкрепа, за да се подкрепят правителства, които имат надеждни планове за възстановяване на загубеното темпо на развитие. Но не трябва да се опитва да се купуват реформи чрез условия. Това почти никога не работи. Вероятно тогава парите няма да достигнат до всяка уязвима държава.

Раздадените СПТ, използвани правилно, може да помогнат на най-бедните, най-уязвимите и най-засегнатите от пандемията страни в света. Съгласяването с това би било глобална благословия. Време е да го направим.