Фед има 21 трлн. причини да се бори с високата инфлация

Схващането, че Фед ще се намеси, ако е необходимо, е от решаващо значение, тъй като изследването на Рейс установи, че идеята за „надуване на дълга“ всъщност не работи, тъй като инвеститорите ще изискват по-висока премия за държането му. Това от своя страна ограничава разходите и в крайна сметка се оказва самоунищожително развитие:

„За да се разхлаби дълговата тежест върху фискалната власт, най-доброто действие на паричната политика в тази икономика е да се стабилизира възможно най-много инфлацията. Това дава отпечатък върху бюджета на правителството, защото трайно намалява премиите за инфлационния риск, които трябва да се плащат по дълга, създавайки фискален капацитет. Ценовата стабилност генерира фискални ресурси, докато преминаването към монетарна нестабилност може да предизвика повишение в r и да предизвика криза на държавния дълг".

Разбира се, няма причина да смятаме, че се задава някакъв вид дългова криза в САЩ или други големи развити икономики. А академичната работа може да е склонна да игнорира някои от структурните сили, които държат под контрол доходността на ДЦК: демографските тенденции, създаващи неутолимо търсене на облигации; чуждестранните инвеститори, които се възползват от по-високите доходности, хеджирани с валута; регулациите, които насърчават банките да държат повече американски държавен дълг; и т.н.

Въпреки това изследването на Рейс служи като полезно напомняне, че при всички приказки за инфлацията, и за това, че лихвите са твърде ниски твърде дълго, тази среда позволи и безпрецедентни държавни дефицити, както и монетарни действия със сравнително малко последствия. Ето защо Йелън използва думата „малко“ в своите коментари. „Ако се окажем в среда с малко по-висок лихвен процент, това всъщност би било плюс за гледната точка на обществото и на Фед“, заяви тя пред Bloomberg News.

Вярно е, че централната банка би искала да се измъкне от нулевата долна граница на лихвите. Но фискалната реалност предполага, че тя не може да се отклони твърде далеч от нея, без да рискува деликатното равновесие. За да усетите къде пазарът започва да се огъва, забележете, че 10-годишната реална доходност достигнаха връх от 1,17% в края на 2018 г., по-високо от който и да е момент през последното десетилетие. Доходността се срина през следващата година, тъй като растежът в САЩ се забави, а Фед намали лихвените проценти. Досегашният опит тази година предполага, че 2,5% е нещо като мек горен праг за номиналната доходност на дългосрочните облигации.

Тъй като доходността на американските ДЦК отново намалява, Фед вероятно има достатъчно покритие, за да премине към разговор за свиване на покупките си на облигации, така че е в по-добра позиция да реагира по-късно тази година, ако избликът на инфлацията се окаже не толкова преходен. Председателят Джером Пауъл трябва да поддържа тънкия баланс между осигуряването на достатъчно приспособяване и доказването, че централната банка все още се оправя с растежа на цените и с лихвите. Търговците на облигации засега вярват в него и колегите му - давайки на Америка зелена светлина за безкрайни дефицити.