Фед се нуждае от психологически инструментариум

Миналата година Фед създаде нов ред данни, наречен „индекс на общите инфлационни очаквания“ (CIE), който обединява тези проучвания, заедно с други инфлационни сигнали. Този ход привлече малко внимание, но има изключително голямо значение. Наличието на един лесен за разбиране сигнал улеснява Фед да се съсредоточи върху настроенията в дискусиите за политиките.

Важно е и по друга причина. Данните за CIE показват, че инфлационните очаквания са останали изключително стабилни през последните години, близо до целта на Фед от 2%, независимо от по-широките икономически колебания. Това изглежда като победа за Фед и е ключова причина, поради която неговите ръководители не се притесняват от свръхразхлабената политика. (Което може да е грешка с оглед съображенията за финансова стабилност, но това е друга тема.)

Това има значение за бъдещето. Ричард Кларида, заместник-управителят на Фед, наскоро заяви, че ако индексът CIE остане нисък, „темпът на нормализиране на политиката... ще бъде малко по-бавен от иначе”.

Но има две причини за предпазливост. Първо, CIE не е тестван във времето и се публикува само на всеки три месеца. Това означава, че последното му измерване не отразява скорошните инфлационни скокове. Второ, както отбеляза Шилер, емоцията не винаги може да бъде уловена чрез единствен показател, особено във време на промяна.

Така че Фед трябва да отиде по-далеч и да впрегне по-широк набор от интелектуални инструменти. Той трябва да подражава на техническите данни от политическия анализ и този на потребителската индустрия, и да изучава кибер сигналите, за да проследи промяната в настроенията. Фед трябва да прецени как интернет революцията променя информационните мрежи, тъй като цифровизацията влияе не само на скоростта на информацията (колкото и парите), но и на доверието в тази информация.

По-конкретно, ние живеем в онова, което професорът от Оксфорд Рейчъл Ботсмън описва като ера на „разпределено доверие“. Хората разчитат на своите кибер контрагенти за съвет и само отчасти, или изобщо не, на авторитетни фигури. Проучванията на групата за връзки с обществеността Edelman показаха как това преоформя политиката и корпоративния живот. Трябва да знаем и как то влияе на паричната политика.

И накрая, Фед трябва да възложи качествени етнографски изследвания, за да проучи как потребителите възприемат инфлацията в ежедневието си. Задаването на въпроси за това в проучванията е полезно, но наблюдението и етнографията могат да хвърлят светлина върху това, за което потребителите не говорят доброволно. Мълчанията имат значение.

Не, това не е съвсем „нормална“ икономика. Но „нормалните“ правила на паричната политика вече бяха разрушени. Ако някога е имало добър момент за Фед и икономическата професия да разширят интелектуалните си лещи, той е сега. Без това ще бъде трудно да се декодира монетарното „НЛО” - а в момента невежеството е опасно.