Фед се нуждае от психологически инструментариум

Преди четвърт век Нобеловият лауреат за икономика Робърт Шилер организира проучване относно възприятията на потребителите за инфлацията. То насочи вниманието към три пункта, които са изключително важни в момента, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Първо, обикновените хора не гледат на цените като икономисти. Важни са емоциите, а не само икономическите данни. Второ, въпросните емоции, като безпокойство и гняв, са мощни, но трудно проследими чрез модели.

Трето, тези настроения могат да формират възприятията. Шилер установи, че тогава инфлацията е била най-често цитираният икономически термин в медиите, дори надминавайки препратките към „секс“.

Днешните условия изглеждат различни - Шилер провежда изследването си скоро след петролния шок и стагфлацията през 70-те години. Но ръководителите на Федералния резерв и инвеститорите трябва да обмислят неговите констатации и да помислят за повтаряне на изследването му.

Потребителските цени растат с най-бързия темп от 2008 г., като Федералният резерв разкри, че е повишил прогнозите за основната инфлация за 2021 г. от 2,2 на 3%. Сега той сигнализира за бъдещо затягане на политиката.

Не е изненадващо, че това предизвика дебат за твърдите данни относно тенденциите на инфлацията и безработицата и за вградените прогнози на инвеститорите за бъдещите темпове на инфлация, измерени чрез цените на ценните книжа. Но има и друг момент, който инвеститорите трябва да помнят. Паричната политика не се провежда съгласно механични правила, които са като Нютоновата физика. Всъщност ръководителите на Фед разгръщат гигантски психологически експеримент.

Инфлационните тенденции ще зависят не само от „реалната“ икономическа активност или от привидно точните данни за пазарните очаквания, но и от неясните нагласи и емоции на потребителите. Ще приемат ли увеличение на цените на дребно? Ще бъде ли увеличението постоянно? Ще се превърне ли това в изисквания за по-високи заплати?

Икономистите понякога изглеждат недостатъчно подготвени да проследяват настроенията или как те се формират от публичния наратив. До такава степен, че икономистът Винсент Райнхарт описва инфлационните очаквания на потребителите като „неидентифицирания летящ обект“ на монетарната политика: там някъде, но загадъчен.

За щастие ръководителите на Фед все по-често признават проблема. Може да се твърди, че днес те поставят по-голям акцент върху психологията на потребителите при вземането на решения, отколкото в който и да е момент от новата история. Още по-добре, те се опитват да получат по-надеждни данни, за да проследят това.

Доскоро основният начин да се направи това беше да се наблюдават потребителски проучвания, като тези, провеждани от Мичиганския университет и клона на Фед в Ню Йорк. Но те са фрагментирани, използват различни подходи и могат да бъдат противоречиви. Въпреки че някои проучвания показаха спадащи очаквания през пролетта, ново изследване на нюйоркския Фед показва, че сега те нарастват.