Фед задоволи инфлационните ястреби едва помръдвайки с пръст

Решението на Федералния резерв от завършилата му вчера среща беше разгледано преобладаващо като ястребово* от гледна точка на всякакви мерки. И все пак, когато става въпрос за осезаеми действия, централната банка едва помръдна пръст, пише за Bloomberg Брайън Чапата, CFA. 

Комисията за отворения пазар на Фед остави основната си лихва в диапазона от 0% до 0,25%, но с изненада за почти всички пазарни наблюдатели сигнализира, че сега очаква две лихвени повишения до края на 2023 г., спрямо очакване за липса на такива през март. Въпреки че изявлението на Фед не промени формулировката относно темповете на закупуване на активите, то премахна второто изречение, включено след април 2020 г .: „Пандемията от COVID-19 причинява огромни човешки и икономически затруднения в Съединените щати и по света". Това отразява напредъка при ваксинирането на американците и сочи, че извънредните мерки, които са в сила от повече от година - като 120-те милиарда долара месечни покупки на облигации - скоро може вече да не са необходими.

Междувременно ръководителите на Фед актуализираха своите икономически прогнози за първи път от март, които бяха обявени преди някои от най-високите годишни показания за инфлацията от десетилетия насам. Те повишиха очакванията си за основния индекс на личните потребителски разходи до 3% през 2021 г. от 2,2% преди това, но едва коригираха прогнозите си за инфлацията през 2022 и 2023 г. до ниво от 2,1%. Регулаторът също така не промени много своите възгледи за равнището на безработица, очаквайки то да падне до 4,5%, същото като през март, след това до 3,8% през 2022 г., и накрая до 3,5% през 2023 г. Някои анализатори спекулираха, че колебанията на трудовия пазар, поради които данните за новосъздадените работни места на оправдаха очакванията през последните два месеца, ще накарат Фед да повиши прогнозите си за безработицата.

Без съмнение тонът изглежда ястребов и обяснява защо доходността на референтната 10-годишна емисия америкаснки ДЦК се покачи с почти 10 базисни пункта след публикуването на изявлението, а тази по 5-годишните нарасна с над 13 базисни точки. Индексът S&P 500 бързо се оттегли до 1% спад за деня, преди да се отърси от загубите. Федералният резерв обаче надълго подчерта, че като част от новата му монетарна рамка той ще взема решения, основани на резултатите, вместо да коригира лихвените проценти въз основа на прогнозите си. Като се имат предвид тези насоки, защо ли се интересуваме от прогнозите му?

Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл за пореден път ясно изрази виждането си за лихвените прогнози на централната банка: „Те не са добър предсказател на бъдещите движения на лихвите“, каза той. „Това, разбира се, са индивидуални прогнози на отделните членове, те не са прогноза на комисията, те не са план. И всъщност не сме обсъждали дали вдигането на лихвите е подходящо за дадена година, тъй като обсъждането на това сега би било крайно преждевременно - то не би имало смисъл." Освен това няма гаранция, че Пауъл ще продължи да бъде на поста си през 2023 г.

Дори когато стана въпрос за по-належащия въпрос за намаляване покупките на активи, Пауъл беше уклончив. „Очаквам, че ще можем да кажем повече за тайминга, след като видим повече данни“, каза той и добави, че „все още сме далеч от нашата цел за значителен напредък.“

Всъщност единственият ход, който не включваше прогнози, които Федералният резерв може лесно да заобиколи, когато му дойде времето, бяха корекциите към неговите така наречени администрирани ставки, които диктуват лихвите, плащани върху свръхрезервите на банките и тези по механизма за обратни репа на централната банка, който имаше безпрецедентна употреба от фондове на паричния пазар и други контрагенти, които са затрупани с кеш. Фед увеличи и двете с пет базисни точки: до съответно 0,15% и 0,05%. Това всъщност не е „ястребово“ само по себе си, въпреки че беше изненада за мнозина, тъй като това е предимно техническа промяна, за да се избегне натиск върху нулевата долна граница.

И така, къде наистина сме след тази среща на Федералния резерв? Като цяло, ръководителите на Фед все още смятат инфлацията за преходна и че тя ще се установи обратно около целта от 2% през следващите години. Те не са променили възгледа си относно тенденцията за по-ниско ниво на безработица, като Пауъл каза: „Очаквам да видим силно създаване на работни места през лятото, което да се пренесе към есента“. Междувременно прагът за затягане на паричната политика не е достигнат и Пауъл повтори, че регулаторът ще осигури на пазарите дълга писта преди да започне такова.

В най-добрия случай трейдърите научиха, че по-голямата част от Федералния резерв изглежда не желае да изостава от събитията, така че да се налага да натиска спирачката по-късно. С този ястребов уклон централната банка запази своята желана „опционалност“ и показва, че не игнорира напълно възможността за силен икономически растеж, повишен ценови натиск, изключително разхлабени финансови условия и пренасищане с кеш в системата.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. ред.