Федералният резерв трябва да отчита неравенството

Подобно на повечето централни банки Федералният резерв на САЩ бе принуден да се запита защо повече от десетилетие на свръх разхлабена парична политика имаше толкова слаби икономически резултати. Отговорът е, че лошите данни водят до лоша политика, пише за Financial Times Карън Петроу, автор на „Двигател на неравенството: Фед и бъдещето на богатството в Америка”.

Данните на Фед са подвеждащи, тъй като предполагат, че САЩ са нация на средната класа, каквато вече не са. Докато не използва актуални данни, Фед няма да върне Америка към споделен просперитет.

Измерителите за инфлацията на Фед имат три съществени недостатъка. Първо, те пропускат разходи като храна, енергия и подслон. Така данните са по-изгладени, но не улавят това, от което домакинствата всъщност се нуждаят и по този начин какво вероятно биха направили при промяна на паричната политика.

Вторият проблем е, че данните на Фед са брутни - дори ако предпочитаните от него индекси на разходите за живот измерваха точно цената на основна кошница стоки и услуги, те не ни казват дали семействата имат покупателната способност, за да си я позволят . Привидно малката инфлация в брутния индекс може лесно да се превърне в болезнено цепене на стотинката от домакинствата или рискована задлъжнялост, които имат неблагоприятно макроикономическо въздействие.

И накрая, индексите не измерват дискреционните разходи или финансовата устойчивост по начини, които прогнозират как всъщност увеличението на цените влияе върху потреблението - за кого и по какъв начин. Богатите домакинства могат да се нагодят, запазвайки финансовото си положение, но останалата част от нацията трябва да набута оскъдни резерви или да се справя без тях.

Голяма част от настоящата парична политика се основава на това, което икономистите наричат ​​пределна склонност към потребление - двигателят на нуждата, който стои зад търсенето, което от своя страна насърчава заетостта и растежа или, ако е прекалено, предизвиква инфлация. Фед все още приема, че лихвените проценти определят решенията за използване на дискреционния доход. Но неравенството в доходите и богатството е такова, че сега само домакинствата с високи доходи имат тази пределна склонност (при повечето от тях тя вече е повече от достатъчна), така че общата склонност към потребление е малка.

В рязък контраст семействата с ниски, умерени и средни доходи потребяват, въпреки че способността им да реагират на лихвите е незначителна. Тези домакинства имат малък капацитет да увеличат или свият потреблението в отговор на променящите се ставки, тъй като повечето от тях живеят от заплата до заплата. Според една скорошна оценка 64 процента от американските домакинства са или финансово уязвими, или просто свързват двата края.