Федералният резерв трябва да отчита неравенството

На годишна база реалните разходи за живот в САЩ скочиха рязко – жилищата поскъпнаха с повече от 12%, употребяваните автомобили - с 21%, а разходите за храна - с над 2%. Федералният резерв отчита някой от тези увеличения, но ги отдава на „преходни“ фактори, които не допринасят за устойчивата инфлация, която иска да види, преди да нормализира политиката си. Но е трудно да се разбере кои структурни фактори ще се обърнат достатъчно бързо и мащабно, за да елиминират тези разходни пречки пред финансовата сигурност на семействата.

При липса на нова дълбока рецесия дори пренасищането с полупроводници или дървен материал няма да доведе до дълбоки отстъпки за нито една от основните стоки, която да ги върне до нивата от 2019 г., камо ли до ниво, което семейство с по-малко от средното състояние може да си позволи без поддържане на задлъжнялостта си.

Американската централна банка изигра пряка, макар и изцяло неволна роля, в издигането на неравенството в доходите и богатството до удивителни висоти. Тя направи това не само заради неправилно четене на данните, но и чрез неразбиране на своя мандат. 

Законът за Фед изисква от него да преследва пълна заетост и ценова стабилност, и да поддържа „умерени“ лихвени проценти.

Инфлацията (3,6% годишно въз основа на последните цени) вече е болезнен данък върху домакинствата с ниски, умерени и средни доходи.

Ако Федералният резерв разреши този данък да се повиши, той ще позволи на икономиката да се нагорещи опасно в момент, когато свръхниските ставки, огромният портфейл от активи на Фед и правителствените разходи наливат трилиони в икономиката без никакви признаци на устойчиво възстановяване за тези, които най-много се нуждаят от него.

Това няма да завърши добре, освен ако Фед не осъзнае дълбокото въздействие на неравенството върху американската икономика и не коригира бързо политиката, за да се справи с него.