Добавя ли Федералният резерв нов мандат към отговорностите си?

При цялата тревога за отдръпването на Америка от света, една жизненоважна американска институция става все по-глобална от всякога. Импулсът на Федералния резерв да изстиска икономиката е похвален, но си струва да се запитаме дали бавното придвижване към тази мисия е устойчиво или дори желателно в дългосрочен план, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Федералният резерв, чиито ръководители се срещнаха в сряда, за да определят лихвените проценти, няма спешен вътрешен аргумент за орязване на разходите по заемите - нивото на безработицата през юни от 3,7% е близо до половинвековно дъно, потребителските разходи са високи, а икономическата експанзия просто е най-дългата в историята. И все пак централната банка намали лихвените проценти - още от седмици се говореше за това.

Най-убедителната причина, която представиха служителите на Фед, е загрижеността за бавния растеж в чужбина, затрудненията в търговията и препратките към бизнес доверието. Макар че анемичната инфлация им дава възможност да действат, това не е нищо ново - темпът на повишаване на цените е под целта на Фед от 2% годишно през голяма част от времето, откакто тя беше официално приета през 2012 г. 

Упорито цитирайки глобалната икономика, Фед е близо до добавяне на де факто допълнителен мандат към тези, дадени му от Конгреса - максимална заетост и ценова стабилност. И все пак имаше много малко обществено наблюдение над дългосрочните последици, които промяната в лихвената политика предполага. Какво ще стане, ако световният растеж се ускори, а този в САЩ отслабне? Дали Федералният резерв повишава лихвите заради страха, че прегряването в чужбина води до спекулативни инвестиции у дома? Това може да изглежда малко вероятно сега, но е трудно да се върне духът обратно в бутилката.

Засега силата на долара може би прави от Фед глобален икономически полицай. Доларът е доминиращата резервна валута - по-голямата част от търговията се фактурира в зелено, като американската валута е в основата на по-голямата част от валутните транзакции. Емблематичната роля на валутата може дори да означава, че усилията на Фед за стимулиране на растежа в световен мащаб са постижими. Но делът на Америка в световния БВП намалява, както Пиер-Оливие Гуринчас от Училището по бизнес Хаас в Калифорнийския университет, Бъркли, отбеляза в доклад, представен в Сингапур през май. Това може да означава, че този дял ще отслабне. 

Трябва да кажем, че в миналото Фед също е претеглял международните фактори и е коригирал курса. Обикновено това беше реакция на конкретни сътресения, като например мораториума по изплащането на задълженията на Русия през 1998 г. или нескопосаната девалвация на юана през 2015 г. Сега имаме реакция от страна на Фед на по-общо чувство на неразположение - мнение, че нещата могат да бъдат по-добри в Китай и Европа, но далеч от предишните събития. Дори и Джуди Шелтън, номинацията на Тръмп за член на борда на Фед, заяви, че глобалните условия биха я накарали да намали лихвите по време на срещата на банката през юни, ако тогава беше в ръководството.

Един Федерален резерв, който е в унисон с другите големи икономики, като цяло е нещо добро. Каквото се случва в Китай и Европа, не остава просто там. И в краткосрочен план подобен подход може да е по-добър за глобалната икономическа стабилност. Докато доларът е доминиращ, търсенето на активи, обезпечени в зелената валутата, ще бъде стабилно.  

Но тази позиция не е особено завидна за Фед, след като президентът на САЩ вече диша във врата му. Последното нещо, от което институцията се нуждае, са още очаквания, които да управлява, този път от чужбина.

Глобалната икономика се трансформира, макар и на пресекулки, към един мулти-валутен свят, където влиянието на долара намалява за сметка на еврото и юана. Използването на юана за търговско фактуриране и сетълмент, както и при трансграничните сделки, се увеличи през последното десетилетие, отбелязва Гуринчас. Макар че това вероятно ще облекчи натиска върху Фед с течение на времето, промяната ще изисква по-голяма координация между световните парични власти. Единственото по-обременително нещо за Фед от това да поеме световната тежест, е да проумее как да сподели тази отговорност с Китай и Европа.