С основание Г-7 се тревожи за условията по китайските заеми

Обявявайки предложението за механизъм за отпускане на заеми, който да съперничи на китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), лидерите на Г-7, които се срещнаха в Корнуол, Англия, изпратиха ясно послание: те са притеснени от нарастващото геоикономическо влияние на Китай като най-големия официален кредитор в света. Има причини за безпокойство, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.

Светът на държавния дълг е Дивият Запад. Има малко контрол относно договорите (не е лесно да се изземат активите на дадена държава), условията им варират значително между кредиторите и няма процедура за несъстоятелност на държавите. Безпокойството за Китай като заемодател не е, че той нарушава международните стандарти, тъй като няма много такива, а че китайските заеми ще влошат състоянието на кредитополучателите и ще ги направят податливи на политически натиск от Пекин. 

Проучване на главния икономист на Световната банка Кармен Райнхарт и други установи, че към 2019 г. 50-те най-задлъжнели към Китай държави дължат на Пекин близо 40% от общия си външен дълг. Китай ще каже, че запълва празнина на пазара, като отпуска рискови заеми, за да могат по-бедните страни да финансират своето развитие. Пекин ще подчертае също така, че през 2020 г. доброволно се е присъединил към Инициативата на Г-20 за спиране обслужването на задълженията (DSSI) и Общата рамка за дълга.

DSSI позволява на 73-те най-бедни страни в света да спрат изплащането на дълг до края на тази година. Общата рамка се прилага за същите държави и позволява на длъжника да поиска преструктуриране на дълга, ако участва в програма за кредитиране на МВФ, и да получи еднакви условия за преструктуриране от всички кредитори. Това е създадено, за да се избегне колективен проблем, при който някои кредитори се притесняват, че длъжникът ще използва спестени вноски по заемите си за погашения към други кредитори.

Критиците твърдят, че участието на Китай е прагматична политика. Когато Китай беше зараждащ се заемодател през 2000-те, той можеше да се ползва свободно от възможността за преструктуриране и да се надява самият той да избегне отписване на отпуснат дълг. Сега, когато е най-големият официален кредитор, Китай иска сравнимо отношение, за да може да споделя загубите колкото е възможно повече.

Характеристиките на двустранните заеми на Китай също сочат, че това не се променя чрез участието в DSSI и Общата рамка. Две държавни банки за развитие надзирават повечето заеми от BRI. Те са публични субекти, работещи по-скоро като международни организации, които в крайна сметка отговарят пред Държавния съвет в Пекин и не могат да приемат загуби за определен период от време. Въз основа на проучване на 100 двустранни заема от китайски субекти, всички договори от 2015 г. насам включват клауза за поверителност, която прави невъзможно други кредитори, инвеститори, банки или данъкоплатци да оценяват финансовото състояние на дадена страна.

Почти една трета от двустранните китайски държавни заеми също изискват от длъжника да поддържа депозитна сметка, която да се използва като обезпечение за изплащането на дълга. Сметките се попълват от държавни приходи или от пари, генерирани от проекта, финансиран от заема. Това означава, че значителен поток от приходи може да бъде контролиран от чуждестранен кредитор.

Над 90 на сто от двустранните китайски договори включват клаузи, които позволяват на държавния субект да прекрати договора и да поиска изплащане, ако страната длъжник осъществи значителна правна или политическа промяна. Всички договори с китайски държавни банки включват клаузи за кръстосано неизпълнение, позволяващи на кредитора да поиска незабавно погасяване, ако заемателят изпадне в дефолт към други кредитори. Тези клаузи позволяват на кредитора да влияе на външната или вътрешната политика на длъжника, като му връзва ръцете в случай на дългови проблеми.

Засега имаме малко данни, които да ни насочат относно това как ще се държи Китай като кредитор, когато кредитополучателят изпадне в беда. Единствено кредитната комисия на Чад проведе срещи съгласно Общата рамка, за да получи уверения от официалните кредитори, че ще преструктурира дълга си. Тъй като китайските държавни банки отговарят пред Държавния съвет, те са особено внимателни към детайла преди да дадат такива уверения. Възможно е да няма скрити намерения в бавния темп на преговорите, но колкото по-дълго длъжникът чака помощ, толкова повече помощ ще му е необходима.

Като цяло през последните 20 години, с ръста на кредитирането от Китай, не е имало по-голям проблем с дълговете. Но това също съвпадна с период на изключително разхлабена парична политика и изобилна ликвидност. Няма и много доказателства, че Китай е упражнявал политически натиск във връзка със заемите. Но в новия свят, в който Китай се разглежда като стратегически конкурент, и докато практиките му на кредитиране са непрозрачни, а кредитополучателите могат да бъдат обект на политическото влияние на Пекин, лидерите на Г-7 имат основания да се тревожат.