Мениджърите на активи има защо да се страхуват от инфлацията

Индустрията е доминирана от няколко гиганта, които вече не са достатъчно гъвкави, за да се адаптират бързо към променящите се условия

08:10 | 13.07.21 г.

Снимка: Bloomberg

Централните банкери може да звучат спокойно, но инфлационният натиск бързо се увеличава, и не само в САЩ. Например, повече производители казват, че плащат по-високи цени за материали от всякога след 1979 г., според доклада на Института за управление на доставките за юни. Ако това не беше достатъчен проблем, централните банкери щяха да са твърде фокусирани върху предотвратяването на дефлацията, което означава, че когато се задействат, то със сигурност ще бъде твърде малко и твърде късно, пише за Bloomberg Ричард Куксън, инвестиционен професионалист, работил за Rubicon Fund Management, Citi Private Bank и HSBC.

Така инфлационните резултати вероятно ще бъдат устойчиво по-високи през следващите месеци и години. Това не само създава затруднения за индустрията за управление на активи като цяло, но вероятно ще бъде особено проблематично за най-големите фирми и по този начин ще сложи край на бързата консолидация в бранша.

Водено от изключително разхлабените парични политики на централните банки, представянето на финансовите пазари е историческо. Индексът S&P 500 е донесъл около 230% от юни 2011 г. Нямаше как да не удвоите парите си и чрез корпоративни облигации. Нищо чудно, че кешът заля индустрията за управление на активи. Инвестираната сума в регулирани фондове в световен мащаб е нараснала до 63 трилиона долара през миналата година от 28 трилиона долара през 2011 г., според Investment Company Institute. (Някои от увеличенията, разбира се, се дължаха на възвръщаемостта.)

Независимо от това, фонд мениджърите бяха затруднени да се възползват поради постоянния натиск за намаляване на таксите. Но нарасналата регулаторна тежест и харченето за нови технологии, наред с други неща, вдигнаха разходите. Оттук и нуждата от мащаб. Echelon Partners съобщава, че миналата година е имало рекорден брой сделки в бизнеса с управление на активи. Фондовият пазар възнаграждава размера. BlackRock, която сега представлява около 40% от индекса S&P 500 Asset Management & Custody Banks, има цена на акция, която се е удвоила до 3,8 пъти счетоводната си стойност от края на 2018 г.

Препятствието е, че, в дългосрочна перспектива, да бъдеш голям носи други проблеми. На първо място сред тях е нещото, което фирмите за управление на активи продават: възвръщаемост. Въпреки че ръководителите и акционерите явно залагат, че финансовите пазари ще продължат да привличат инвеститори, това е глупост. Помислете, че огромните ex post възвръщаемости (това, което постигате) доведоха дългосрочните ex ante възвръщаемости (това, което очаквате) до почти нищо, в най-добрия случай, при много класове активи. В някои случаи дългосрочните ex ante възвръщаемости са отрицателни.

САЩ са може би най-екстремният - и със сигурност най-яркият - пример. От всички налични показатели за оценка на акциите в дългосрочен план, тези, които дават най-добра представа за бъдещите възвръщаемости, използват някакъв вариант на циклично коригирани печалби. Накратко, колкото по-голямо е съотношението към печалбите, което плащате сега, толкова по-ниски са бъдещите доходности. Ние сме много близо до върха на диапазона за оценка през последните 100 години. В резултат на това очакваните възвръщаемости са около 3% преди инфлация. Това означава, че в реално изражение текущата възвръщаемост е отрицателна.