Х. Маркс: Инвеститорите не трябва да залагат твърде много на макропрогнози

Като инвеститор, който е видял повече от няколко пазарни цикъла, се научих да подхождам със скептицизъм към макро прогнозите. Такива прогнози обикновено се оказват или безполезни консенсусни очаквания, или неконсенсусни прогнози, които рядко са правилни, пише Хауърд Маркс, съосновател и съпредседател на борда на Oaktree Capital Management, за FT.

Той посочва, че, както обяснява в последната си бележка до инвеститорите, те не трябва да бъдат отхвърляни изцяло, особено сега.

Макро бъдещето може да не е познато, но със сигурност е важно. След спукването на технологичния балон през 2000 г. пазарът изглежда по-малко се впечатляваше от събитията около отделни компании и акции, а повече го вълнуваше икономиката, паричната и фискалната политика и световните събития.

Това беше валидно и при световната финансова криза през 2008 г., допълва той.

„Макросъображенията със сигурност са във възход, съсредоточени върху темата за инфлацията. През последните 16 месеца Федералният резерв, Министерството на финансите и Конгресът на САЩ са използвали парични средства за подпомагане, субсидиране и стимулиране на работниците, бизнеса, цялостната икономика, капиталовите пазари и пазарите на ценни книжа. (Всъщност мисля за 2020 г. като годината, в която думата „трилиони“ влезе в ежедневна употреба.) Един от резултатите е страхът от нарастваща инфлация“, коментира Маркс.

Водят се дебати дали това явление ще се окаже постоянно, или ще е преходно.

Ускореното увеличение на цените несъмнено би довело до по-високи лихвени проценти и по този начин до понижаване на цените на активите, а също и до необходимостта от охлаждане на икономиката. Има интелигентни хора от двете страни на спора, но никой няма как да знае какво ще се случи, казва още той.

От години централните банкери в САЩ, Европа и Япония са се насочили към здравословен инфлационен процент от 2 %, но никой не успя да го произведе. Това въпреки непрекъснатия икономически растеж, значителния бюджетен дефицит, бързото разширяване на паричното предлагане чрез количествени облекчения и ниски лихвени проценти.

Днес, поддържайки високото си ниво на приспособяване, Фед демонстрира, че е много повече притеснен от икономическата мудност, отколкото от инфлацията. Дори и първият да е по-големият риск, рискът от постоянно висока инфлация все още е реален, предупреждава Маркс.

Освен това лидерите на Фед често имат противоположни възгледи за това явление, а някои дори признават, че не са 100 процента сигурни, че са прави. Това е откровената реч, от която се нуждаем. Ясно е, че не можем да заключим, че „имаме отговор“ по темата за инфлацията.

Ами пазарите? Какво знаят те? Докато пазарите обикновено са добри „наблюдатели“, свръхнастроени към текущото развитие, те могат да бъдат нестабилни по отношение на реакциите си към събитията. Те също рядко са добри предсказатели на това, което следва, посочва той.

Нарастващата инфлация и свързаният с нея страх от по-високи лихви се използват за обяснение на голяма част от случващото се на фондовия пазар през последните няколко месеца. През юни имаше пристъпи на слабост на фондовия пазар, но също и повишаване на цените на облигациите (и намаляване на доходността), привидно на базата на убеждението на купувачите на облигации, че икономическата слабост ще задържи инфлацията.

Видяхме и златото, класическият инструмент за борба с инфлацията, да поевтинява.

Пазарите често се държат по начин, който има малък или никакъв дългосрочен смисъл, казва Маркс.

Истината е, че знаем много малко за инфлацията, включително за нейните причини и лечение. Ако не можем да знаем дали днешната инфлация ще се окаже преходна, или ще бъде с нас за известно време, какво да направят инвеститорите? Отговорът според Маркс се крие в заглавието на бележка, която е писал през 2001 г.: „Не можете да предвидите. Можете да се подготвите“.

Никой не може да предвиди със сигурност дали навлизаме в инфлационна ера, но последиците от това биха били значителни. Затова считам за разумно инвеститорите да дадат знак за възможността за по-висока инфлация, но не и да преобърнат разпределението на активите си в отговор на макроочакванията, които могат или не могат да се окажат точни, коментира още той.

Всички имаме възгледи за бъдещето, но както казваме в Oaktree: „Едно е да имаш мнение, но нещо много различно е да приемеш, че е правилно и да заложиш силно на него“, казва още Маркс като допълва, че „по принцип не залагаме на макро развитие“.