Арктика без лед: шестте най-важни констатации на комисията към ООН

Докладът на IPCC (Междуправителствената грипа по изменението на климата) е първият от осем години. IPCC не провежда свои собствени изследвания, а обобщава научните открития от последните няколко години от името на близо 200 държави от ООН. Ето шестте най-важни извода:

Последиците от климатичните промени се усещат по целия свят

Според доклада е ясно, че атмосферата, океаните и сушата са били затоплени от човешко влияние. В документа се твърди, че има „широко разпространени и бързи промени“. Размерът на последните промени в цялата климатична система е "безпрецедентен в продължение на много векове до хилядолетия", пишат авторите.

Генерираното от човека изменение на климата вече води до много метеорологични и климатични крайности във всички региони на света. Последният доклад бе публикуван през 2013 г. Оттогава има по-силни доказателства за влиянието на хората върху наблюдаваните климатични промени. Примери за това са топлинните вълни, обилните валежи, сушите и тропическите циклони.

Екстремните метеорологични условия ще се увеличат

Според Междуправителствената комисия по изменението на климата ще има по-чести метеорологични крайности, които досега рядко са се случвали. Тази тенденция не може да бъде прекъсната, дори ако повишаването на температурата е ограничено до 1,5 градуса. Топлинни вълни, които досега са се случвали приблизително на всеки 50 години, ще се появяват веднъж на десетилетие.

Тропическите бури стават все по-силни, дъждовете и снеговалежите ще  се увеличават. Сушите ще настъпят 1,7 пъти по-често, отколкото преди. Пожарите  ще стават по-интензивни и ще продължават по-дълго. В миналото връзката между отделните метеорологични събития и изменението на климата беше неясна.

Става все по-топло

Глобалната температура ще продължи да се покачва във всички разглеждани емисионни сценарии поне до средата на века. „Глобалното затопляне от 1,5 градуса по Целзий и два градуса по Целзий ще бъде надвишено през 21-ви век, освен ако през следващите десетилетия няма драстично намаляване на емисиите на CO2 и други парникови газове“, пишат авторите.

Лятото ще бъде без лед в Арктика

Арктика е регионът, който се затопля най-бързо. Това се случва поне два пъти по-бързо от средното за света. Ледените блокове в Северния ледовит океан ще изчезнат през лятото до 2050 г., дори според най-оптимистичния сценарий на изследователите. 

Този процес продължава от 70-те години на миналия век. Топенето на ледовете предизвиква обратна връзка: Докато ледът отразява слънчевата светлина, по-тъмната водна повърхност абсорбира радиацията. Това засилва глобалното затопляне.

Повишаването на морското равнище е необратимо

„Много промени, дължащи се на минали и бъдещи емисии на парникови газове, са необратими в рамките на векове до хилядолетия“, се казва в доклада. Това се отнася особено за промените в глобалното морско равнище. Дори ако се спазва границата от 1,5 градуса по Целзий, морското равнище ще се повиши с два до три метра и вероятно дори повече след стотици или хиляди години.

Процесът се ускорява с топенето на полярния лед и затоплянето на океаните. Крайбрежни наводнения в размери, които преди това са се случвали само веднъж на век, ще се случват всяка година до 2100 г. Повишаването на морското равнище с повече от 15 метра към 2300 г. не може да бъде изключено, ако възникнат точки на преобръщане, като загубата на Арктика или отмиране на гори.

Времето притиска

Ако трябва да се спази целта от 1,5 градуса, в атмосферата може да се отделя само определен бюджет от CO2. Човечеството ще го използва само за десетилетие. От средата на 19 век средната глобална температура се е повишила с 1,1 градуса поради емисиите от 2,4 трилиона тона CO2.

Едва 400 млрд. тона остават, докато температурата се повиши с 1,5 градуса. Глобалните емисии в момента възлизат на повече от 40 млрд. тона годишно.