В изслушване пред американския Конгрес преди почти 30 години сегашният председател на Федералния резерв Джером Пауъл представи графика. По това време помощник на министъра на финансите, Пауъл показа, че с увеличаване на продажбите на ДЦК от федералното правителство между 1980 и 1990 г. доходността по 30-годишните облигации е продължила да намалява. Тази графика все още не се е променила, пише Брендън Грийли за Financial Times.
Хазната продължава да продава все повече облигации всяка година, а лихвите, които плаща върху тях, продължават да спадат. Ниската доходност е победа на практиката над теорията.
Теорията трябва да навакса. Ако не знаем защо доходността е ниска, не знаем кога и как тя ще се повиши отново. Това е особен проблем за Пауъл, който сега е начело на най-големия притежател и купувач на американски дълг в света.
През 1991 г. Пауъл отдаде ниската доходност отчасти на работата, която финансовото ведомство е извършило, за да направи търговете на ДЦК редовни и предвидими. Сега смятаме американския дълг за най-дълбокия и най-ликвидния пазар на ценни книжа в света. Но това не се случи от само себе си.
Томас Сарджънт, икономист от Нюйоркския университет, който спечели Нобелова награда през 2011 г., посочва, че преди 40-те години на миналия век Конгресът е проектирал подробно всяка нова дългова емисия - условия, матуритет, сума. Всички нови дългове са имали конкретна цел. „Една облигация се е използвала за преструктуриране на дълга“, казва той, „друга – за финансиране на нещо.“
По време на световните войни е имало рекламни кампании, за да се убедят хората да вложат пари в определен вид облигация по конкретна причина. Нищо от това вече не се случва с федералния дълг. От началото на 70-те години Министерството на финансите започна да утвърждава ясен календар за аукционите, а до средата на 80-те години изгради счетоводна система, която улесни търговията с дългови ценни книжа на САЩ.
Целта беше да се направи по-привлекателно купуването на ДЦК и да се намалят разходите по заемите. Това сработи. Но също така напълно раздели акта на предназначение - за какво са парите - от акта на заемане.
Нямаше облигационни кампании за войните в Афганистан и Ирак, защото нямаше нужда от тях. Конгресът реши и Министерството на финансите провеждаше редовните си търгове. Америка заемаше. Доходността падна. Инвеститорите не ги беше грижа.
Тъй като пазарът стана по-дълбок и по-ликвиден, започнахме да губим всякакъв усет за това как да оценяваме ДЦК като ценна книга.


„Ангели на пътя“ със сигнален сигнал за КАТ - Варна (СНИМКИ)
Почина основателят на една от големите вериги хранителни магазини у нас
Гуцанов праща социалните по наводнените места в Бургаско
Цолов завърши 12-и в Абу Даби
Откриха 8 кг марихуана при спецоперация в Бобов дол
Възраждането на бойните кораби в Европа връща на мода британските корабостроители
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Рецептата Dnes: Запържени скариди със зеленчуци
Бургунди и бордо – най-актуалната тенденция за сезон есен-зима 2025
Занаятът носи радост, когато надмине очакванията
НОИ даде зелена светлина на бюджета на ДОО за 2026 г.
Блокада за камионите: Затвориха Кулата и Илинден
преди 4 години Аре сега простичко да посмятаме. Имаме около 28 трлн. дълг Лихвите не са 0% за всичко, но за простота ще приемем, че са приблизително 1%. Инфлацията на годишна база гони 6%. Това прави едни 5% разлика или около 1.4 трлн. откраднати от вложителите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар