Една количествена теория за щатските ДЦК

Тази година Хано Лустиг, икономист в Stanford Graduate School of Business, се зае заедно с няколко други изследователи да измисли начини за оценка на цялото портфолио от американски държавни облигации. Те откриха два начина за обясняване на ниската доходност. Първият е, че инвеститорите продължават да мислят, че САЩ са на път да повишат данъците в огромна фискална корекция; очакване, което Лустиг описва като „неправдоподобно“. Вторият начин е чрез т. нар. балон на рационалността - ДЦК просто са специални. Инвеститорите ги оценяват по-различно от останалите дългови ценни книжа.

Това отношение е насърчавано от регулаторите, които инструктират банките да третират държавния дълг на САЩ като безрисков актив, и подкрепяно от Фед. През януари и юли тази година Федералният резерв купи почти толкова средносрочни и дългосрочни облигации на вторичните пазари, колкото общо емитира хазната. Трудно е да се открие рационална цена за актив с гарантиран купувач.

Ако смятате, че стойността на парите е функция от тяхното количество, през призмата на рационалния балон можете да твърдите, че вече има твърде много ДЦК. САЩ трябва незабавно да спрат да заемат или рискуват срив в цената на държавните ценни книжа, скок в доходността и отвързване на инфлацията. Това казват и двете политически партии, когато не са на власт.

Или пък, подобно на нарастващ брой демократи в Конгреса, можете да кажете, че цената на безрисковите американски ДЦК не се е сринала, защото това е невъзможно. Това означава, че няма пазарни ограничения за заемане. Вместо да продава облигации, федералното правителство може също толкова лесно да създава свои долари, да ги харчи в икономиката и да следи внимателно за признаци на обща инфлация.

И двата аргумента разглеждат количеството на държавния дълг - това или е единственото, което има значение, или едва има значение. Сарджънт посочва, че преди редовните аукиони на ДЦК Конгресът също е трябвало да вземе предвид качествата на всяка нова емисия. Какво финансира тя?

Дали продаваме държавни ценни книжа, за да намалим данъците за определени избиратели?

Този вид заемане би могъл да направи дълга на САЩ по-малко привлекателен, тъй като с нищо не помага за създаването на повече данъчни приходи в бъдеще. Или пък, дали продаваме държавни ценни книжа, за да купуваме производствени активи, като пътища, високоскоростен интернет и електропроводи, което ще увеличи капацитета на икономиката да произвежда?

Тъй като ДЦК са специален рационален балон, ние не задаваме тези въпроси за САЩ по начина, по който правим това за развиващите се икономики. Но не всички ДЦК са еднакви, защото не всички „купуват” едни и същи неща. Преди знаехме това. Може да опитаме да си припомним.