Настинка или рак е инфлацията?

На Джаксън Хоул също така бе представено изследване, препращащо към възгледа на Блайндър от 80-те години, че безработицата е по-лоша от покачващите се цени. Консенсусът за таргетиране на инфлацията, който се наложи в ерата на Грийнспан, се основаваше на идеята, че компромисът между заетостта и инфлацията е фалшив: най-добрият начин за постигане на максимална заетост е постигането на максимална ценова стабилност. Но напоследък и този консенсус на свой ред се пропука. „Максималната заетост“ започна да се разглежда като движеща се цел. Колкото повече централната банка е готова да поддържа икономиката гореща, толкова повече хората избират да се присъединят към работната сила. Изследванията, представени на симпозиума, показват, че дори когато безработицата достигне дъното, участието на работната сила продължава да расте още девет месеца. От това следва, че централните банкери трябва да бъдат търпеливи към повишаването на лихвените проценти, дори ако това означава риск от инфлация.

Какво да кажем за този съвременен Блайндъризъм? Ястребите ще кажат правилно, че с нито едно от изследванията на симпозиума не трябва да се отива твърде далече. Малко инфлационна смазка може да улесни структурната корекция на икономиката; но използването на твърде много от нея ще доведе до неизправност на машината. По същия начин компромисът между заетостта и инфлацията е по-фин, отколкото някога икономистите смятаха. Но в един момент предлагането на работници трябва да се изчерпи, поставяйки началото на спиралата заплати-цени. Накратко, скромната инфлация може да бъде изкушаващо нещо, но след като се установи, изкореняването й е изключително болезнено.

Това ни води до третия аргумент на толериращите инфлацията. Може би, както някога настояваше Блайндър, демонът на инфлацията може да бъде прогонен по-лесно, отколкото казва митът? Идеята, че изкореняването е скъпо до невъзможност, произтича от периода 1980-1982 г., когато Фед трябваше да предизвика две поредни рецесии, за да унищожи голямата инфлация от предходното десетилетие. Но това бедствие едва ли ще се повтори.

Корените на голямата инфлация се простират до военно-социалната програмата на Линдън Джонсън от средата на 60-те години. Отне повече от десетилетие, да не говорим за двата петролни шока, докато инфлационната психология се вгради в бизнес поведението и очакванията на потребителите. По пътя Фед можеше да стабилизира цените по всяко време, което избере; той не предприе действия поради политическо сплашване. В един момент клеветниците от антуража на Ричард Никсън започнаха кампания по очерняне на председателя на Фед, Артър Бърнс, и отказаха да я преустановят, докато Бърнс не обеща по-разхлабена парична политика. С други думи, за да се повтори бедствието от 70-те години на миналия век, Федералният резерв трябва да забави с години отговора си на инфлацията и ще трябва да бъде укротен от Белия дом. Той ще трябва да използва неправилно както своята компетентност, така и своята независимост.

Противно на това, което Блайндър смяташе, инфлацията може да прилича на рак. Но това е рак, който се разпространява с години. Като се има предвид, че настоящият скок на цените може да се окаже преходен и че умерената инфлация може да бъде полезно нещо, за централните банкери е твърде рано да изпадат в паника.