Чакат ли ни отново десетилетия на отрицателна възвръщаемост за облигациите?

Ето го въпроса: ако вложенията в облигации е (както изглежда) значително по-вероятно да донесат отрицателна, а не положителна реална възвръщаемост оттук насетне, защо, по дяволите, нашите фонд мениджъри инвестират в тях от наше име? Моят фонд Aviva, например, е 60% в акции и 20% в облигации.

Част от отговора е навикът. Участниците на финансовия пазар са блестящи в екстраполацията. Всеки маркетингов инвестиционен материал предупреждава, че миналото представяне не е прогноза за бъдещото, но пазарните участници смятат обратното.

Така че, ако разпределението 60/40 между акции и облигации е работило чудесно в миналото, повечето мениджъри ще приемат, че това ще се запази и повечето корпоративни системи ще продължат да работят на базата на предположението, че традиционнят 60/40 портфейл е балансиран и с нисък риск. Дори и очевидно да не е така.

Но интелектуалната апатия не е единствената причина, поради която индустрията продължава да купува облигации. Другата е регулаторната парализа. Проучване този месец на Charles Stanley Fiduciary Management показа, че около половината от попечителите на пенсионни фондове с фиксирани доходи в Обединеното кралство искат да увеличат дела на акциите в портфейлите си.

Прекрасно, ще кажете, да го направят? Около 40% казват, че не са напълно уверени в своите инвестиционни познания, така че се чувстват малко нервни относно това. Но 79% от тях посочват втора причина: те намират начина, по който са регулирани, за твърде „задушаващ“. Това, казва Боб Кемпиън от Charles Stanley Fiduciary Management, е „парадоксът на попечителя“. Те искат да поемат по-голям риск, но, до голяма степен поради регулаторните ограничения, „не планират да инвестират в повече акции“.

Истината е, споделя финансовият историк Расъл Нейпиър, че много фондове са на практика „регулирани така, че да купуват държавен дълг“.

Това има смисъл в среда, в която силно задлъжнелите правителства трябва да продадат много облигации, за да финансират безкрайните си дефицити - и не искат да плащат по-високи лихви, отколкото в момента (държавните дългове може да са на рекордно ниво, но разходите за обслужването им са най-ниските в историята).

И още от същото предстои. Така че разумното очакване занапред би било реалната възвръщаемост на облигациите да бъде подобна на тази от десетилетията след войната: отрицателна. Логично е също така отговорът на въпроса „защо купувате облигации?“ в обозримо бъдеще да бъде „защото според регулацията трябва“.