Чакат ли ни отново десетилетия на отрицателна възвръщаемост за облигациите?

През последните 40 години притежаването на облигации беше блестяща идея, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

Тъй като инфлацията и лихвените проценти като цяло спадаха, облигациите от почти всякакъв вид се представяха добре (тъй като цените им се покачват, когато лихвите се понижават).

В САЩ, според Deutsche Bank, през последните четири десетилетия държавните ценни книжа са имали положителна реална възвръщаемост.

Те също така бяха страхотни в укрепването на нашите портфейли. Притежаването само на акции след 1970 г. би могло да ви донесе няколко потенциални сърдечни пристъпа, но малко повече по отношение на реалната възвръщаемост в сравнение с притежаването на портфейл от 60% акции и 40% облигации. Когато обаче акциите се сринаха през март 2000 г., а след това и през 2008-09 г., облигациите се представиха много добре.

Може ли тази тенденция да продължи? Трудно е да си представим. Моите пенсионни документи от Aviva, където имам голяма част от схемата за автоматично записване, инвестирана в облигации, ме предупреждават за факта, че „с увеличаването на лихвите, цените на облигациите падат... това би повлияло на стойността на вашата инвестиция”.

Какъв е изводът? Със сигурност, че ако очаквам покачване на лихвените проценти, вероятно не би трябвало да държа облигации. Нека помислим за това. През 2000 г. около 80% от облигациите по света носеха повече от 5%. До средата на 2000-те този дял намаля до около 60%. Сега почти няма книжа с такава доходност. Вместо това, около 80% от облигациите носят между 0% и 3%, а 20% имат отрицателна доходност.

В същото време инфлацията се завърна с пълна сила по целия свят. Централните банкери настояват, че тя е преходна - смятат, че количественото им облекчаване (QE) не е повишило инфлацията след финансовия срив през 2007 и 2008 г., така че настоящите нива на стимули и този път няма да я вдигнат.

Може да отбележим, че последният път QE беше реално неутрализирано от срива на банковото кредитиране.

Този път не е така. Така или иначе, днешната динамика по-скоро предполага, че лихвите е по-вероятно да се покачат, отколкото да спаднат, а цените на облигациите да спаднат, отколкото да се покачат. И дори лихвите да не се повишат, освен ако нещо драматично не се промени във финансовия ни свят, те не могат да се понижат много повече от сегашните свръхниски нива.

Стабилни или спадащи цени на облигациите може да изглеждат малко вероятни след 40-годишен бичи пазар, но те не са исторически необичайни. Ако погледнем отново данните на Deutsche Bank, те показват, че държавните ценни книжа невинаги са били сбъднатата мечта на инвеститора. Вместо това те са показали отрицателна реална възвръщаемост през 6 от 12-те десетилетия от 1900 г. насам, включително през четири последователни десетилетия след 1940 г.